* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 821 — тивъ издутъ и твьрде дълагъ. Л- Д. 1870, 85. Увитн-ти кожюрци отъ н&жсвы бубы бывать въ средата си пб-издуты, а кожюрци отъ женскы бубы—въ ср-Ьдд-тА сп бывать пб-вглабнати. Л Д. 1874, 198. И з дуга с а и . св. И з д а в а м ъ оа и. дл. надуюсь, вздуюсь, на дуваюсь, вздуваюсь: Сгастинанътъ образува огЬкъ, който като са издуе и разпукне, изварга гнойятъ. 3. 120. Ако ли ся е вздула кожя-та, то разр^ж^те суровъ брьбой па го размачкайте съ оцетъ та направите каша. Л. Д. 1869, 217. Срьдце-то кога прибере артершна-та кръвь нздува ся, посл4 ся свива та к кара. Л. Д. 1869, 90. Образътъ ну, р*ц*вт*Ь и Hosierb му толкозь ся издуха отъ ярищытЬ на гЬ нухи...
Р. А. 73. ИЗДЪВЧА
И з д ъ в к а м ъ гл. св. сжую: Тая воденикавость (плюнка) ииа сила да преобрази на кашица не само нлЪкото, а н с?ка твер да, по-издавкана и влажна храна. 3. 151. Сичко треба да са издавче добре. 3. 346. (ср. дъвча). И з д ъ н к гл. св. И з д ъ н в а м ъ И з д ъ н ю в а м ъ Ц. гл. дл. 1) выбью, выбиваю дно: У зетя, като ся вьрнатъ, издънватъ каща-та отъ игр* и лудость. Ч. 90. 2) сожру (объ обжоргъ). Издъхн& гл. св. И з д ъ х в а м ъ гд. дл. 1) вздохну, вздыхаю: Бог дана си кату утъ глибоку издахна И си хи пакъ душа дойда (е). В. S. 6, 60—61. Плащамы лихв* и врьху лихва Наша ся главна дльжность и& изплаща Всякы задльженъ горко издахва, Сынъ и унува старъ дьлгъ поср-Ьща. Гп. 84. (ср. въздъхна). 2) скончаюсь, кончаюсь: В нило отьчьство да ся вьрна Мысляхъ сн азъ всегда непрестанно. В българско м^сто сладко д издахна Время яви ся згодно пр1ятно. Гп. 116. Та си занери Дойна на чело, И к удари въ лева й мама. Тогасъ извыка, какъ то ся выка, А чи си падна, Дойна издахна! Пк. 20. И двамата единъ на другъ ся обрекоха да си помагатъ изъ по между си докле да изддхнатъ. Р, А . 170 Веднашъ, между коледа и богояв ление, на Каля издахналъ (полъ) воньтъ. 3. 97. И з д ъ х в а н е с. с. издыхаше, конецъ смерть: Еопринарете захванале да гладуватъ и дионска-та копринарска тарговля била вече на издахвание. 3. 324. А къмъ Бога, къмъ хората тъй добре са отнасяше (Ерьстинка), както <>е заповедалъ дядо А на издахватето сн. Зк. 71.
1 1 1
И з е д н а ж ь нар. тоже что изведнажь: Аво ся налива взеднаждъ съ много вода, ще го хванять грьчвы у стомаха. Л. Д. 1874 р . 74* Най-добро то е да ся (шявицы-ты) не прилепагь изеднажь, а една по една. Л. Д. 1871 р . 135. И э ъ д н и к ъ с. м. душегубецъ, разоритель, м1ро4дъ: Ти си до-
