* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

- 808 — очи горе на небету. Вв. 80. Рашири ръки широки, Извыси паси вы­ соки. В. 17 Ми извиши гласи, Че тихннъ ветеръ дуе, Та глася тв носи! В. 161. И з в и ш а в а м ъ о а И з в й ш у в а м ъ оа возвышаюсь, по­ дымаюсь: На леви-отъ брегъ одъ Вардаръ, близу до Демиръ-вапи, ci извишвитъ планина, коя повторвитъ глас-отъ. М. р . 528. Другъ рЪдъ плаиини са извишаватъ се повече и повече. Л. Д. 1875, 37. Този дынь ся нзвышяваше по морското крайбрЬж1е X. I, 56. Врата железна вторы ё входъ, В& старый градъ Котелъ отвожда, Гд4 ся извышява ка­ менъ зидъ, Бьрдо высоко ся тамъ вижда. Гп. 122. Извишуе снви соколъ Надъ цареви рамни двори. Пс. 9—10, 94. , И з в й ш е н ъ пр. выпуклый: А другый му (на дьрво-то) край е извышьнъ и простира ся на напрЪдь равно съ пропану. Пк. 46. И 8 В Й Ж гл. св. И з в й в а м ъ гл. дл. 1) согну, сгибаю; изогну, изги­ баю: Наппй-тъ абадж1а нзвыва Д-ЬЛА снаг* днесь за три грошя. Л- Д. 1869, 173. Сивъ вонь подъ него извыва шииь-т* сн въ колело. (Сп>рый конь его въ яблокахъ согнулъ шею крутымг колъцомг), Р. 46. Да ся не м*чи (д^те-то) да извива врата сн, докл*Ь да захвати сис*-т* въ уста-та си. Л. Д. 1869, 94. Соколътъ извилъ си на стран* клюнътъ. Тб. 102. На айгжра вратъ-тъ да е длъгъ извить, а не простр^ть. Л. Д. 1873, 270. Съ извиты вЬжды. Р. 15. (о приготовлены тгьста для MAUна или „кравая"): ПрЬзь него дьнь младая невеста замйсва т^сто н извива „кравай" или „млинъ", Пк. 130. 2) сплету, сплетаю (о тнть): (Млады жены отъ момков* стран*), къту извиилъ ввнецъ отъ разны цв^тя, отхождлть у момины. Пк. 107. 3) совью, свиваю (гшъздо): „И птичка-та е мънинка, Ала си гнязду извива И си птиченца изм*пда. Ч. 263. Нвма згодно Micro, Д&Ьто чувьрлигата да си изв1е гн^здото. Зк. 129. 4) вывихну, вывихаю: Очи й разм*тили, уста й раскривили, уши и заглушили, крака й искривили, р*цЪ и извили. У. 116. Извита с а И з в й в а м ъ с а 1) взовьюсь, поднимусь, изовьюсь, взвиваюсь, подни­ маюсь: Извилъ са е сивъ б4лъ саколъ, Падна царю на коляно. М. ?3. А де-то врнзахъ мом*ка, Зелена бора порасла, Та. сЬ високо извнле. М. 94. НажеженигЬ гюллета се извих* по една висока д*га. Тб. 79. Слънце бт> вече отскочило r o p i и кирванъ-тъ извиваше са кад4 боаза Мухла. Зк. 14. 2) повертываюсь: А гордгё СвЪтогорецъ, "Бхиать ва добъръ конь, извива са ту насамъ ту нататъкъ и ноглйжда на всички страни. Зк. 95. И8вйван1е с. с. Много-то сЬцанте и извываше еще повече упронастява д4тца-та, а не просто-то дрьжяше. Л. Д. 1869, 92. v и И з в л а к ъ И з ( в ) л ё к ъ 1) колодецъ: ДЬдово-то выси, бабино-то з1е?—Извлакъ. Ч. 118. 2) насосъ (син. толумба): Въ среднн-ты учи-