* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 806 — 1876, 155. 2) приведу, привожу: (Гавази) иа края с* го изведи, Из­ вели, Щ А Т го ПОСЬКАТ. Д. 23, 45—46. Извели я при царь-тъ. Ж. Д. 1875, 157. Тая стълба иэвеждаше на палатскигЬ чярдаци. X I I , 38. П А Т Ь Т Ъ що си уловилъ, сынво, не ще да та ивведе иа добро. Зк. 48. И з в ъ с т н и к ъ с. м. 1) вЪстникъ: Перестия изв^стникъ (—пнеменния гълабъ). Ж. Д. 1875, 77. 2) газета: Четохте ли изв4сникътъ? Цанковъ. 134. И з в е с т ь с. ж. указъ: Отъ цар-отъ известъ е дошла: „Кой нна еннъ да прате, Кой нема, саиъ си да доди. М. 86, И з в е с т и гл. св. И з в й с т я в а м ъ гл. дл, извещу, извещаю; уве­ домлю, уведомляю: Ше ся завардвмъ да изв^стинъ, какво си rh скришно шюшнатъ. Ж. Д. 1874, 245. Двамата му пр1ятеле изв^стиха ну, че н*маше веке врагове въ шумава. Р. А . 176. В& чет* избранна йене пргвх* Маетны п&текы да с изв^стать. Гп. 36. И8вЪст1К с а И в в й с т я в а м ъ с а осведомлюсь, осведомляюсь: И авъ намыслихъ да испытамь то да ся извести за съетояте-то и ряда на училище-то въ Горовей. Ж. Д. 1869, 138. И з в Ъ с т я & в а н е с. с. извесие: Верно лн е 1 туй известеване? Цанковъ. 134. И8в&тръ№ гл. св. И з в е т р а в а м ъ И з в ъ т р ю в а м ъ Цанк. гл. дл. выветрюсь, выветриваюсь; испарюсь, испаряюсь; пропаду, пропадаю: И така и малка-та влагыца изветрява и растешя-та изгарять. Ж. Д. 1872. 235. Изветрелъ му умъ-тъ. Сир. полуделъ, подивелъ. Ч. 164. Сичкото место изветре, като следъ пожаръ или чума. Да поживееше тамъ Янкель оште десеть години, изветряваше и сичкото войводство. Тб. 91. Ные оставяны не чясове, нъ и целы годины да изветрявать безъ да поработимъ нещо за напия напредъкъ. Ж. Д. 1871, 153. „Почякайте и азъ да ви послужя съ ока вино" рече третей, и изветря. Зк. 68. г Изветхъи» И з в е х т т ж гл. св. И з в е т х я в а м ъ И з в е х т я в а м ъ гл. дл. обветшаю, ветшаю. Цанковъ. И з в ^ т ъ с. м. предлогъ: Тая луд* пост&пк* Грьц. патр1аркня прави подъ изветь, защо-то Българе-ти не евл&онявалв да стандть грьцкы робе. Ж. Д. 1873, 288. ИВ Х А И з в ъ н * гл. св. И з в ъ х в а м ъ И з в ъ х н у в а м ъ И з в ъ н ЗФ Н в а м ъ гл. дл. увяну, увядаю: Учены-ты момчета още си не дорастлы и вечь с* заприличялн на иэв4хнялы и пояслътелы старцы. Ж. Д. 1869, 202. Когы босилякъ извена, И азъ ся, Добре, уженихъ. Пк. 92. Руненъ ми шипцъ извеналъ беше! Гп. 32. Красное лето скоро прой­ де, Шума зелена веки извена. Гп. 36. И з в ъ х н & л о с т ь с. ж. увяда-