* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 783 — ми клаватъ въ пазу&а, А незнайтъ да ме полюбить. М. 475. Знаеше отъ малакъ да плува. Р. А. 49. Мурадъ не знаеше да нише. Ж. Д. 1870 р- 65 Той не е знаялъ да избере добра другарка за пр4зъ животътъ си. Зк. 108. Теорий и Самуилъ знаньх* да ПОСОЧАТЪ себе си пр&Ьдъ народ-атъ. (Г. и С. умгъли проявить себя еъ глазахъ народа)* Р. 7 Тряба да знашь да копаешь, да женпшъ. Зк. 75. 3) чту, соблю даю: Не c i знаитъ постаро, помладо, Не сп сдавать св&Ьтци отъ годи на. М. 30. Ваш&та к вЬра лошава, Не знайте дел инк ни празник. Не знайте света неделя, Нити Великден, Гергевден. Д. 51, 37—40г Знбенге с. с. потише: Силно-то испаряваше, зноеше и мацаше дйтинско иска чясто кАпаше. Ж. Д. 1869 р. 96. З о б н и к ъ с. м. зобница, конская торба: Та пресече Арапска-та глава, Па к кладе во коньски-отъ зобнвкъ. М. 143. З о б ъ с. м. кормъ: Той заведе конь-тъ въ хлевъ-тъ и му даде зобъ да еде. Ж. Д. 1875 р. 137. „Нито си к трява гладенъ (коня), Нито си к вода жаденъ, Нито си к зобъ незобенъ". М. 135, Зобж З б б а м ъ гл. дл. Зобнж гл. се. 1) 4мъ: Везденъ сумъ лоз к копала, Везденъ сумъ грозк зобала. М. 386. Отидомо тука долу, Тука долу низъ лозата, Да зобиме бело грозде. В. 276. Да набернме mania грозк, Ясъ КАСНИ грозк, ти зобни грозк. М. 466. Кога съ Бояна нде&е, Вишни черешни зобе&е, БоянЬ во свутъ ф&рле&е: „Зобай Бояно неЧЬсто!" Ж. 241. (ВранигЬ), На орляци що зобяле. ЧерешпгЬ озр*Ьяле Пс. И—12 р. 141. 2) кормлю (о лошади): Янкула коня хранеше, Съ ситна слама оризова. Янкула коня поеше Съ Негошко вино, Благушко. Янкула коня зобеше Со големерска нченида. М. 97. Три го дини коня не зобано, Нн гле&ано коня, ни чешано. М. 154. Зобаню с. с. 4да: Не су грозге за зобанк, Тукъ су моме, Лазаре, за любенк. М. 594.
г
З о л а с. ж. зола (син. пепелива вода, уЪдъ): Тр4бува да ся вари платно-то три четыре идти въ зол* (пепелив* ВОДА). Ж. Д. 1871 р. 236. За добро праше ся прави зола, сир. възварява ся у единъ ко телъ лепель, като поври малко и ся утаи пепель-та, отлива ся водата и тя е зола (уЬдъ), съ кок-то ся пере. Ж. Д. 1872 р. 254. З о л о т а З о л а * (zolote ou zolotha s. t. Ancienne monnaie turque qui valait 30paras, mais qui n&existeplus, ис1оНе)с.ж. монета стоимостью въ 30 „парь": Дв&Ь золоты—цЪлъгрошь. Ч. 151. Дури к жито ефтино, Кплница вреще сто пари, Ведрица вино золота. М. 223. Станллъ грошь-тъ зола-та. Ч. 224. (Объ убытш). Иродалъ за грошь, зслъ зола-та. ГолЬмъ кяръ. Ч. 214. МАЧПМЪ СЯ трепемъ, па все пакъ не мо-
