* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 782 —
Но неколку време излегвптъ мома-та со пекоя друшка. Тога ct менватъ знакови-те отъ две-те стдрвп. М. р. 517. З н а м е с. с. З н а м е н ъ с. м. знамя: Свадба-та вьрви тъй: найнапр^дъ гайды-гЬ съ тьпанъ-тъ, сл&Ьдъ т Ьхъ байрактарьтъ съ знамс. Ч. 84. Свиленъ зеленъ ся знаменъ подадЪ, Храбрый го младъ момакъ носЬше. Гп. 34. Войници пмали СА СВОЁ особенъ знамянъ п одйленъ пълкъ Гп. 247З н а м е н й т ъ пр. знаменитый, известный; Въ това Герловско укрдж1е само едничко знамянито село българско ся е съхраннло, Вьрбица, на странд отъ тия села турскы. Гп. 181. По вьрвпща поставилъ 64 знаци, По б4лы камены знамениты Чьрты пзрЪзалъ 64 и ир4порцы, В&черное ноле львъ знаменитый. Гп. 62. З н а т е н ъ пр. знатный, известный: Въ наука и знание, нашнй-тъ народъ сн отгадаваше едннъ чести гъ животъ и знатна бАднина. Л. Д. 1876 р. 146. З н а ч й т е д е н ъ пр. значительный. Бог.. З н а ч & гл. дл. значу: Между насъ благородство и богатство едно значатъ. Л. Д. 1875 р. 73. З н а ч и гл. безл. значить. Бог. З н а ч е н е с. с. значеше. ib. З н а ж З н а м ъ З н а я м ъ (Мак.) гл. дл. 1) знаю: Скоро съм тук& доведена, Не з н а к гд* к чаша сребърна. Д. 25, 58—59. Язе НАта не сн знаямъ, Да си пойдамъ на бЪлъ Дунавъ. М. 19. Не знайш лн билк омразно? Д. 7, 29. В4рвай не знамь. X. /, 23. Ако д а знаяхте!... Л. Д. 1873 р. 166. Понеже т1и царове чясто ся карали по между си, то народъ-тъ не знаилъ кого да слушя. I . 60. Всичко Н-БЩО е пр4броено, n p t M i p e n o п знайно. Л. Д. 1869 р. 207. Знаинптицъ себе сн* съ вснчки-гЬ своп недостатки в достоинства, челов*Ькъ лесно можё да постапва така, както ё по-добр4. Ч. УН. Ненашь, не вашь— тегли, враже, кдд4 знашь. 7. 195. К а к т о з н а е ш ъ К а в о з н а е ш ь (Мак.) какъ знаешь, во что бы то ни стало: „Како знаишъ. Мирче. на ши брате, Како зна&ишъ бдрго да сп до&ишъ, Отп ни к майка мошне болна". М. 57. „Како знаптъ мало моме, Вода тоа да довесить, Да отжедитъ моя жедость, Да охладить мое гАрло . М. 556. З н а е са известно: Знае ся, че краста-та става отъ единъ своякъ (паразнтъ), кой-то ся виива та яде кожиь-ТА. Л. Д. 1870 р. 193. Нъ знае ся, че мнозина отъ колко-то отпдохд тамъ (въ Амернкд) ся излъгахд. .7. Д. 1873 р.& 214. Т о с а з н а е разумеется: То ся знае. А какь-же Р, 154. 2) ум4ю; Тя знай да снечели сьрцето на Ингмалюна чрезъ своята кра сота (elle avait su qagner). Т. 52. Момче одвай с4 разбудвнтъ, Рдце
г в