* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
-
767
-
взлъгал, Та u у земник уведе. Д. 34, 166—167, Я земи китка клю> чови, Отвори тъмни земници, Че земи б&Ьли чадъри. Д. 19, 13—15. I I си отншла въ темни зимници, Извадала най-башъ дрехи. М- 172. Я влЬзни въ долнп земници, Та ми изнес девет тифтива. Д. 27, 23—24 Имотенъ, като мышка въ зевникъ. Ч. 165. Барутниятъ зпмникъ. (PuJverthwrm). Р/и. 58. Той избираше коше и такдме за младит* синове. спохождаше и оборе и зимници (наведывался въ конюшни и амбары)
1 ш
Тб. 10.
З ё м с к и пр. местный: C i собрале, сЬ набрале &Си те земски apaMin, Тамо долу во Ладово. М. 210, Та крена тешка дав1а, На Tie Турци залами, На Tie земски сеймени. М. 462. Нареди, Вело, нареди деветъ столови, Зер ке ми дойдетъ, Вело ле земските сеймени. В. 360. З е м я З е м л я с. ж. 1) земля, планета, земной шаръ: Около слънце-то ся врьти не само земя-та, на конь то жив-Ьемь, а и много другы земи и по-год^ми и по-малки. Л. Д. 1872 р . 109. 2) земля, какъ жилище человека: Земя-та като щедра и богата майка. Р. 25. 3) зем ля въ противоположность небу: Заградила Самовила Заградила вито кале Ни на небе, ни на земя, Загради го въ темень облакъ- N. 10. О небо и земльо! Рш. 39. 4) земля, поверхность земли: Та си падна умрала на здмя. D. S. 6, 54. Коса хми (на самувили) стигаше ду земя. D. S. 10, 79. (Грушка) си пущи сая до земи, М. 4. Та са със два-та забили, До три дни и до три нощи, Три лакти земля копах*. Д. 34, 114—116. Ази rpiift въ тьмнинд-тд, По земе-та какъ звезда. Сб. 116. Стой, какво лежи тука на земяна? (Halt, was liegt Мег im Wege?) Рш. 112. Повечето кдщы были на зем«-тд (въ одинъ этажъ), нъ на пирать ся п кдщы на два ката. Л. Д. 1874 р . 125. 5) земля—почва: На той, що ходить на чужина, даваетъ малу земя, за да го пршмитъ друга-та эемя, кдде ходить. М. р . 525. Равно и въ переносномъ см. Безъ собственна наша книжнина народни-гЬ ни училища не можаха да инатъ здрава основа; всичко това не стоеше САЗИДЯНО на народна земя. Л. Д. 1876 р . 146. 6) земля въ значеши стих™, элемента: Оть зем» сме и земя щемь да станемь. Ч. 204. 7) земля—страна, государ ство: С богомъ лемносска земе! Т. 259. О отечественна земе, която азъ никога не ще вид1А вече!.. Т. 256. Блъгарско нею грьцка земя. Р. 12. З е м й ц а ум. Да ти подари община-та едн А малкА земицд, кол ко-то можешь да прикопаешь. Л. Д. 1873. З е м я н й н ъ с. м. Ч у з к и з е м я н и н ъ иностраяецъ: „Зетащина. чуже земянине! Що си дошолъ во наша-ва земя?" М 519. „Зеташине, тупо вемянине!" М. 543.