* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 760
-
азъ САМЪ звЪръ, ви имате право ТАЙ да ме нарнчате. Л. Д. 1875 р. 152. Царкыня-та не ю въ рАЦ-Ъ-тй на того-зв SBipa. Р . 88. Акы же скотове в горы шумны Б-ЬГАТЪ ОТЪ горскы гоними ловцы, Чякамы тако нашл смьрть ядни Отъ разярены звЪрюве Турцы! Гп. 151. Лютъ звЗзръ изяде тейка и. Р . 99.
1 u
З в и з а к ъ с. м. двухд-ЬтнШ баранъ (Кп. 307) „Шиле миле, шиле миле, звизакъ"! Ч. 242. З в у к ъ с. м. звукъ: Звукъ е дума художественна и ^ т е т о нито IA чувало у т4хъ, нито пъкъ ште •* чува въ говорнмплтъ езикъ. 11с. 9—10 р. 194. З в у ч а р и н ъ с. м, учитель. обучакшцй грамот* по звуковой нетод-Ь: Много искусии наши учители, педагоги и звучарн. Пс. 9—Юр. 160. З в ъ н а р н и ц а с. ж. колокольня: Ето ти и каменната съ своята висока звАнарница. която е много стара. 3. 65. З в ъ н а р ъ с. м. звонарь. Бог. черкова
З в ъ н ё ц ъ с. м. колоколъ, колокольчикъ. З в ъ н ч ё ум. колокольчнкъ: Звънци-тЬ, конто ечЪха при посрйщате-то на Штросмайера въ enapxia-та му, нрогласявахА на свЪта часа за възраждате-то па хьриатско-то отечество. J . Д. 1873 р. 115. Къмъ о-то с т о л б е ся отно си пзнампран1е-то на водно-то разнило и на цьрковны-ты звънцп. Л. Д. 1874 р. 145, На коне звонци да свалишъ, На коне, Ве ;ко, на овце: Че като че звлнтатъ, То уснлно ми доходи. Ж. 140. На свиня звъ нёцъ и ва ТЫКВА обрьчь. Ч 189. Водолазный звънецъ. Л. Д. 1874 р 137. Когато паставницата зема звАПчето и позвдни веднашъ, то сичките ученички станаха отъ свонте м4ста. 5. 299 Малкы звънче-та. Л* Д. 1873 р, 127. Съгласпли сл мышки-тй да прикачать едно зкънче на котка-та за да IA чуватъ кога иде. Сб. 49я
З в ъ н к а д к а с. ж, звонохъ, погремушка. Бог. З в ъ н л й в ъ пр. звонк]й. З в ъ н д й в о звонко: И върбалака младъ, засн?нъ, ДЬт& ясний кукувпчпнъ гласъ Ечалъ звънлпво часъ-по-часъ. Пс. 11—12 р. 142. Звъжй Звънткк, З ъ н в а м ъ гл. дл З в ъ н к а м ъ Д з у н ь ь (мак.) &звеню, звучу: Звъни>тъ на СИЧКЫ-ГБ монастыри, Р . 26. Н&Ькои-сп (пти цы на НОВА Холанд1к) звънтять, като сребьрна монета. Л. Д. 1971р. 110. Кога ми плакала, гора ми дзунила. М. 151 Сама останала лпчна Ангелина, Платно да ткаить, рдкавъ да довезптъ. Нищ и-те i пеатъ, блрдо то 1; дзуннтъ. Ж. 151. Дури не пойдшпъ кай цдрно море, Да да ми чуешъ где рпба пеитъ. Где риба пеитъ, где нраноръ дзунптъ" М. 260. Не-
