* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 749 — са заузФзш и иди да opt, сичко село нзлвза и к бпиьть съ камения. Пк. 80, Ные ся зауз^хме да наппгаиме, Б- С. р И. З а у м ъ ер. ев. Наумъ. Но тога c i кренаха (по Охрпдско-то езе­ ро) впсокн браиовп, кои безъ малу ке ia потопеха. Тая со горещо каenic сЬ помолп на св. Наумъ, да № проститъ, и сЬ об&Ьща да напра­ вить манастиръ на това место, каде ке излезптъ. Вистина каде тая пзлезе направп манастиръ. Св. Зауиъ т. е. за умъ направент. И. р. 527. З а у ш н и ц и мн. ч. околоушныя жел&Ьзьг. Цанк. Заушж гл. св. З а у ш в а м ъ гл. дл. дамъ, даю пощечину: Епитропъ-тъ го заушплъ по една-та страна. Ж. Д. 1871 р. 205. З а х a i m ; ы. св. укушу, закушу: Кога-то бйсно куче захапе не­ кого, трЬбува тоя члов&Ькъ рядомъ седъмь дни да влиза въ горящы банн. Ж. Д. 1870 р. 193. Побйсн&Ьлп пли само захапаны отъ б4сны псета. ib. Тон го захапалъ за налецътъ до толкова искусно, щото доволно големо колпчсство кравъ влЬзла въ устата му и почучуркала по брадата му. 3. 178. „Хм"! каза той, и си захапа само мустака, що­ то космп-гЬ между заби-гЬ му скрацнаха. Ж. Д. 1875 р. 134. Каза Слава н захапа своята алена устница. 3. 82. З а х а р а Л и е ц ъ имя собств. житель Ески-Загры; ср> Заара. „Не бива, не бпва... Това не може да баде... Азъ не ща да пп са см&Ьятъ захаралпйци... Майка-та са скита по ц&Ьлъдспь пзъ градътъ, а спнътъ й да стане епптропъ (на казанлашкото училище). 3. 227 З&харенъ пр. сахарный: Захарена трьсть. Р - С. 57З а х а р ь с. ж. сахаръ, лакомство: Мнозпна мыслить, че захарьта (шикеръ-тъ) е затоплително HCTie, та ся пазять да го ядать. Ж. Д. 1870 р. 194. Захвалш гл. св. Захв&лямъ и. дл. 1) иохвалю,хвалю: Да предемъ и тъчемъ, да плетемъ п да ппемъ за домъ п каща u заоблЬкло надомашны-ты, та да нн захвалять хора-та. Ж. Д. 1870 р 180. Тогава Иванца отвори сараены Мплпнуму п му зафаляше, чи е юнакъ надъ юнаци. У. 257. 2) рукоплещу: На гЬзп думы&сичкото събраше са развика, захваляха (a ces mots touie VassembUe se re&eria; on applaudit). T. 85. З а х в а л я н е с. с. похвала: Войте са отъ льстпвата отрова на нейнытЪ захвалян1я (le poison flatteux de ses louanges). O c i тпхте ли вый колко е безмерно туй захваляиье! (sentUes vous combien cette louange est excessive!). Т. 59. З а х в а т к а с. ж. зат?я, иредпр1ят1е: Та тай п остапахъ азъ въ