* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 747 —
бръкви сн в десна пазуха, Извади кърна ленена, Та ни кърви-ти затъкни. Д. 49,23—25. Не можешь на всичкый-тъ свйтъ да затакнешь уста-та. Казвать. кога-то говорить хора-та за некого лоше. Ч. 195. Хорскы-т*Ь уста не са човалъ, да гы затыкнешь Ч. 237. Коминятъ 6 i затакнатъ съ дрииелъ Тб. 91. 2) произвожу запоръ: Никакъ да му не си дала кафе, нито вино, кон-то отъ едн* странж еще по-много быха распа лили горящый дйтинскн мозъкъ, а огъ друг* затыквать. Л. Д. 1869р. 95. З а т ъ к н ж с а пресекусь (о голосгь): Той искаше да говори помного, но гласътъ му са затъкна (mats la voix lui manqua). Т. 400.
„ З а т ъ к а й - у ш и " Эпитетг лгуна: Тая Цона б&Ьше гол4ма „иди—до ли", хл&Ьвуста женида, излизана пара и „затакай уши". 3. ИЗ. З а т ъ м н к гл. в. З а т ъ м н я в а м ъ гл. дл. сд4лаю, д*Ьлаю тем ны мъ: Нъ лоше е н да затьмнйваме съвсЬмъ сналню-та, като затваряме прозорци-ты съ капацц. Л. Д. 1873 р . 77. З а т ъ м н й ( с а ) гл. безл. св. потемн&Ьетъ: Тогава б&Ьше и слънцето близу на отхожданье и ненад-Ьйно затьмна, като да го иокрпло п-Ькой тьменъ облакъ. X. I I 26. З а т ъ м н а в а н г с потемнЬте: Начало на цЬло-то иотамняванпе по 5 ч- 58 мин. сутрень, край пац-Ьло-то затьмнявание по 9 ч. 22 мин. сутрень. Край на затмЪние-то въобще на земя-та по 10 ч. 19 мпнути сутрень. Л. Д. 1875 р . П. З а т ш т ю с а гл. св. возвр. потеряюсь, заберусь: Бояхъ ся, да не бы като ся затънти; между дслиныт±, да изгубиь н4кое обстоятелство за отиваше отъ тойзи островъ. Р. С. 59. З а т ъ н т е н ъ пр. глухой, заброшенный: Трябаше дапослезп (отъ коньтъ), нъ въ такъво-затьнтено мЬсто, той не смъеше, та трябаше и да тьрпи. Зк. 146. Всичко бй противоположно на заглахнало-то место, що б&Ьше задъ мене на този затантенъ, иснадналъ и неприятенъ градъ, кого-то наскоро щяхъ да оставя. Л. Д. 1876 р . 123. Негового издигпато чело като да го показваше да е вр&Ьденъ за голЬми работи; нъ затантенъ, заглушенъ отъ вр"Ьдомъ съ npocTOTia до ТАЗИ възрасть той не осещаше въ себе си нищо. Зк. 9. З а т ъ н * гл. св. потону: З а т ъ н в а м ъ З а т т а а м ъ гл. дл. тону, утопаю: Покрай Свнщовъ прЗшинахме съ гол&Ьма мака а сл-Ьдъ два дни насмалко щяхме да затанемъ. Л. Д. 1876 р . 128. Шеини-тЬ тр-Ьбваше често да са носятъ на рац*Ь, а по нЬкой натъ тай затавахавъ сн&Ьгъ-тъ, що то дорд* да ги извадятъ, струваше инъ и животъ-тъ. to. 141. Отъ иай-напр&Ьдь козыгЬ идяха и ядяха класоветЬ ми и за тъ нвах а по малко, но пакъ нзбйгвах*. Р. С. 86. З а т ъ г п ш З а т ъ п к а м ъ гл. св. затопчу, иопру. З а т ъ п к в а м ъ гл. дл. затаптываю, попираю: Тъй человЬцыгЬ заминувать както цв&Ьс 1
