* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
З а т р ъ г н * оа гл. св. отправлюсь, удалюсь: Затръгна се Марко вреденъ юнакъ. Та отиде у тесна клисура. Д. 36, 29—30. З а т р ъ в б л к гл. св. покачу, закачу. З а т р ъ к б л в а м ъ З а т р ъ * холйвамъ гл. дл. Нъ пакъ за честь тойзь смьртоносенъ талазъ затрькулн го и го зафьрлн съ такова сила къмъ края oxropi на една ска ла, щото болежъ-тъ го събудн отъ неусЪщашето д4то ся намираше Р. А . 16. Зм-Ьятъ изведнажь рытнува съ кракатъ си садната и ш затьркулява Bcpinb норето X. 7, 15. Затрън&ил. св. загорожу терновникомъ; закрою (путь). З а т р ъ н вамъ гл. дл. Девойче си вечерало,—н легнало, шемшир порти затво рило, прелазите затрнило. Пс. 11—12 р . 176. Малъкъ ровъ затръненъ, никой го не вард^ше (Небольшой валъ и застька, не хранимые реши тельно ниюьмъ). Тб. 21. ФенерцитЬ малко по малко достнгнаха да затрънятъ пататъ къмъ истинниитъ напредъкъ Пс. 9—10 р 8. З а т р ъ ч & ( с а ) гл. св. прибЬгу: Той прибра пары-ты и затрьчя при жена си. Л. Д. 1873 р . 245. То видо&а деветъ деца, Затарча&а при татка си, Деца гладни. голи боси, Да пмъ да&итъ ченицица М. 257. З а т с к р и я м ъ с а (Мак.) гл. св. скроюсь: Ми c i затскри дедо затъ свекло&и перя. М. 267. C i научиле две моми, Да си крадатъ бо сильокъ, Па c i затскри калугеръ. М. 359. Чудо стое, та Ы чуде, Дека она да c i CKpie. C i повачи н&едно дарво Н&едно дарво дафиново, Нель с4 затскри во дарво-то, Не можаха да ia видитъ. М. 176. З а т у й союзъ потому: Д ^ а та ни мпслятъ, че отъ бащигЬ имъ Щ останатъ много пары и за туй HP турять грижа. Л. Д. 1870 р . е
Ш. (См. з&това).
З & т у д е н ъ ( З а т у л н а ) З а т у л е н ъ ( З а т у л е н а ) пр. закрытый: ЛЪтЬ можешь го (д*те-то) остави още и съвс*мъ голо на н*кое затулно M i сто, за да го облЬе цЪло благый-тъ и чистъ въздухъ Л. Д. 1869 р . 99. Пчелы-ты требва да ся положять на затулно сухо MicTO н да ся облЪпять отвс?кждЪ добр*. Л- Д. 1870 р . 188. Дрьпнахъ ся DO на B H i затоленъ, Да ня незнайни невидктъ, Да ги съглЪдамъ нензвЬстенъ С черна ивнама да не дЪбнатъ. Гп. 33. З а т у л к а с. ж. затычка, пробка: Сега рыбарятъ—грабва завчасъ куршумената затулка, върху която 6ime изобразенъ Соломонов1ятъ печятъ, затулилъ садината и поел!* ну рекалъ X. J, 60.
1
З а т у д к г л . св. З а т у д я м ъ З а т у д в а к ъ гл, дл. 1) закрою, закры ваю; застелю, застилаю; заслоню, заслоняю: Тя затули лице-то си п съ сълзи захвана да нарЪжда Зк. 74. Една черна буря затули небето
