* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 733 — З а с а д н я т ъ осЪдлый: Такожде не номалво вр*мя ся е минало, до гд-ЪтО да промине оть това състояше къмъ земледЗше-то, къмъ засЬднатъ животъ. Л. Д. 1874 р . 141. Заседраню НЬмахь доволна сила щото и да отмъкна л*сата си отъ зас*дваше-то и на п4съкъ-тъ, Р. С. 22. SaciBft гл. св. З а с й ч а м ъ гл. дл. надрублю, надрубаю: Въ оня островъ растете единъ видъ дебело дьрво, на което сьлэате-то ставаше камфора. Пр&взъ месяца Майя го засичкха жителит* на дв* м4ста та сьлзеше влажностьта изъ него сичко-то Д&Ьто. X. II. 33. З а с й ч а м ъ оа, прерываю (рйчь): Поел* тутакси сама са засичаше (Puis tout & coup elle sHnttrrompait elle тёте). Т. 102. Той не можапте да са стьрпи да не говори; но щомъ заговоряше и тосъ часъ са заенчаше. Т. 105. З а с ё л к с а гл. св. поселюсь. З а с ё л в а м ъ с а и. дл. поселяюсь: По Албатк и Епиръ Турци ся заселиха много малко. Л. Д. 1869 р . 68. Откакъ се к заселило, хайдути не СА вл&Ьзвали. Д. 21,1—2. Разсыпы пусты с& еще виждатъ—Нощный вранъ ся тамъ заселилъ. Гп. 108 Какъ ми чу чи са Читайци земя убзели, Та са е земя заселила утъ тяхни млади. Вв. 10. Зарекла ся баба Неда да не nie вино и засели­ ла ся въ зевникъ-тъ. Ч. 160. Да се заселимъ въ бохемскит* планини (toollen wir uns niederlassen), тамъ да наберемъ една чета хайдуте. Рги. 19. Едни многочисленни нейни рожбн по чуждн м*ста и по странни влад*телства, като отъ ястреба птички, распръснати и заселени Пс. 9—10 р. 14. Заоодю гл. св. омрачу: Ахъ! ты немилостива люта садба! Злобно Българи1& съ ярость поглЬдна! Свобода и съ тяшко робство засЬни! Нев-Ьжьство, народность й притяенн. Пк. 133. З а с ъ н и с а покроетъ гЬныо: Никна года да налее, Сенка и се засенило, И га си е испра­ вила, Не е была мала сенка, Лю е была стара Юда, Стара Юда Само­ вила. В. 5. З а с № гл. св. просЬю (о муюь), заеЬю. З а с ъ в а м ъ гл. дл. засЬваю. Донесв&Ьтъ три ношви (на ощо мееЪтъ хл*бъ) и три сита; три иони ве засеатъ брашно и ке го собератъ на едно. jfcf. р . 518. Житу засеяха и пу каменя! Вв. 18. Той люде да заоратъ иоле широку, Да засеетъ белу просу. Вв. 30, 34, З а с ъ в а н е с. с. засЬвъ: Пр*зъ ОктомBpifl продлължява ся още ораньта-та и засЬваше сь зимнина на пбсилны-ты м-Ьста. Л. Д. 1870 р . 187. З а с т а в и л , св. усилю: Тогава (д&Ьте-то) нолага ся тихо на л*Ьво, докл* да засиди дыханк-то. Л. Д. 1870р 97- Шюмтете-то отъ дьрвенитЬ гол*Ьми търкала на воденицнтЬ, кои цапка засилената вода, са я