* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 732 —
друга же страна деверь съ пьлна бъклица внна накычена съ цв^ты и даръ отъ касены кьрпы съдруженъ отъ свирцы, ходи отъ кащы въ к а щ а по роднвны, съезды и позпаты и чьршащъ гы съ вино, прнзъвава гы на свадба, изговараиыцъ: Много вн здравье отъ тата и мам* да дой дите днЬсь на зас±вкы ни, а сутрЪ и въ другы дьнь на свадба! Къту ся събирилъ така у момковы дворы, нарождать едно врьху друго тры нащовы. зЪмать тры сыта, также положены едно врьху друго и поч вать да засЬвать брашно тры нашки пьрвешни и три дЪвойчици пзтьрсаци, дьржяще сыта по двойка то есть женско и машко съ дЪсны рацы, съврЬмено же с*Ьнлъ съ той-зи начинъ едно врьху друго и съсъ тры ты сыта. Отъ пьрвое сыто пади брашно въ второе, а отъ второе въ трйтое, а отъ него въ нащовы: у горное сьто е положенъ мЪнежны момковъ прьстень ведно съ гривны получении отъ девица. Къту UTC&ttaTb и понапьлнать горны нащовы, полагать гы отъ доло и ct«ть въ вторы, кои тоже понапьлнены полагать отъ доло надъ пьрвонапьлнены и сЪкть въ тр*Ьтыя. Исто такъ иромянувать и сыта. Браш но сыпва непрпстанно деверь. Д&Ьвици же стошть крагъмь и пЗшть пЪсны на заеЬвкы. Пк. 109.
З а с ю н и ц а с. ж. Такъ зовутъ каждую изъ дгъвушекъ, которыя принимають учаетге въ выгиепомянутомь обряды: T i засЬвниди тЬ К а
линины ся събиратъ слйдъ пладна накарачены, натруфены и обличе ны прЪпъсходно. Ч. 78. З а с а д н и З а с Ь д к гл. с^.3асъд(ну)вамъ З а с ъ д а м ъ ы. дл. 1) засяду, заседаю: Си стана Босоль отиде И на друмища заседна, На карстопатъ полегна. М. 214. 2) зайду, захожу, скроюсь, скрываюсь на небосклон* (о лун/fc, солндЬ): Трьгпаше като заеЬдаше слънцето. X. II, 41. Въ переносномъ см. Плачь и рыдаше до неб& ихтяло! Радости слънце тогда засЬдна! Гп. 107. Кая звезда отъ гдЬ си нстича, Луна пресв^тла колко cifle Когы засада отъ гд-Ь си изтича Кой вЪтъръ тъчно отъ гд* се в*е Гп. 64. Моя надежды звезда засЬдна, Веселъ замене ахъ нЬма дьнь. 3) поселюсь, поселяюсь: Да ли иманяйде земя незаселена? Таму той да иде да заседне. (Pour у alter а demeurer). Вв. 18. Отидохъ да тьрс» мйсто гдЪто да си заеЬд» и да настанн» каквото нмахъ. Р. С. 23. 4) въ дп>йств. знач. застану, застаю кого своииъ эахояедешенъ (о солнщъ): „Ако искашь дане ходишь гологазь, то да тя не огр^ва слънце въеело и да тя засада край село", поел.). Ч. 60. З а с Ъ д к о а усижусь, засижусь: Неножяхъ никакъ да ся заевда на едно м-Ьсто да живЬ» спокойно като сичкы-rfc хора. X. I I , 22. НЬкой ергёнинъ са е заеЬд&Ьлъ и не нисли да са оженс. 3. 226.
