* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 730 —
кошнпчки за лажички цигарета и пр. Л. Д. 1875 р . 40. 2) зарфъ— десилитръ (У, литръ), десятая часть литра. Л. Д. 1875 p. XXXI. З а р ъ союзъ разв*Б, или: Заръты отъ радость плачешь? Что заплакалъ отъ радости? Р. 153. Заръты не знаешь? Р. 21. Заръ азъ нев*Ьрвамъ? Я ли не вп>рю? Р. 104. Зяръ нп са сящате Чи нн са вятровя и магли, Амъ са ду юди п самовили? D. 8. 9, 18—20, З а р я с. ж. 1) лучъ (син. луча): Утренны-ты златни зари на исходяще-то слънце. Л. Д. 1870 р . 131. Приказвать баби, чи прЬзь Енювъ дьнь слънце, додЪ еще не пущало зары, играяло съ дв&Ь сабы въ рад* а другы думать, чи ся вьрт/Ьло на самъ на татъкъ. Пк. 12. (Момичи прязморчи)... Въ море биволи поеши, За златъ гы спиджирь дьржеши, На море зара даваши, Слънце-то надд*Ьляваши, М*Ьсицъ-тъ пр&Ьсполвяваши. Ч. 271. В время великаго Владишра Наше пресв*Ьтло слънце сшло, На всего же славянскаго шра Св&Ьтлыя зары то е гр&Ьяло. Гп. 127. И тый вьрвяхъ нЬколко дни изъ мрачната тьмнина безъ да съзра ннвакъ що год* свЬтлина нлп н^коя найналка заря. X. II, 86Слънчева-та св*Ьтлнна и всяка заря отъ слънце-то е обыкновено б&Ьла. У т а к б&Ьла зар» има другы седъмь зари... Тыя седъмь зари отъ седъмь бои като ся смЬсять править една б&Ьла зарк. Л. Д. 1871 р. 101. 2) св±тъ: Това вещество ся виждаЪр&Ьзь кожы имъ (на бубы-ты), къту гы поднгнишь на зара, жьлто или б&Ьло. Пк. 65. 3) заря: Това 64 заря отъ околнитЪ далечни мйста, конто догоряха. Тб. 42.
0 , 1
Зарик %л. дл. схяю: Като на никой другъ народъ, Зар-Ьле са н напруди, Заратъ и днесъ безъ брой звЬзди Юнашки ясно блескави! Пе. 11—12 р . 132. Биле тий (д4войчета) и*жни, гиздави Кат& цв*ЬтовцегЬ хубавъ—Подъ росниятъ зарящъ елмазъ. ib. р . 139. З а р ж в а З а р & ч в а с. ж. приказате, поручеше: Не мога ти от вори, что-то пазд майчины-rb си зарьки. Сб. 43. Пиле-то испалнило зараки-тЬ му. Л. Д. 1876 р . 150. Боля-та съ зарачкы, съ заплашвашя па когп-то дотр-Ьбува и съ наказатя ся оправя за да надвйе на злото. Л. Д. 1874 р 94. Обязанность-та на таксердаре е да патуватъ отъ н-Ьсто на м±сто да прнЬматъ нови зарачки. 3. 29. З а р ж ч а м ъ гл. св. З а р ж ч у в а м ъ м. дл. 1) поручу, прикажу, по ручаю, приказываю: Мой-атъ царь зарача ми да тп бада за баща на
ш
мйсто. Мой король поручилъ мюь заменить тебп> отца. Р. 58. Тебе
си, либе, млада оставям И ща ти либе заръчам Да ме чекаш и да се надЪкш. Д. 55, 13—15. Азъ имамъ стара майчица, Кога на самъ да дода. А то ми мама зарача. М. 70. Момче-то, като ги видя, зарачя на неговите си да са отб1ятъ отъ патя, доде сп эампнатъ мравките. Ч. 248.
