* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 726 — Зар&ръ* (яагаг s. a. Dommage, perte, affliction ср. серб. з&раръ) убытокъ: За пара работа, За десять зараръ. Ч. 158. То излиза малко скъпичко, ама н4ма зараръ (aber das achtest du nicht). Piw 47. He ли знать ты, мило сестро, колко си азъ иазяхъ съ некого да не са скарамъ, некому зараръ да не направя. Зк. 202. З а р а с в а э в а м ъ гл. дл. начну разсказывать: Пакъ тови даскалъ като ми зарасказва за въ черква-та Д&Ьто са чите, какв« назвало, ката отвори Евангел!е->то сн, че като ни заравправя, то азъ са залнсахъ. Зк. 26. З а р а с н ж З а р а с т А м. св. З а р б с в а м ъ гл. дл. 1) заросту, за­ растаю: Дружвна-та сиу сна ся въ кдинъ доль зарасналъ съ трънища (въ долину покрытую тврномъ). Р, 169. Види са рана-та му да не е била добр* зарастла (заоюила). Л. Д. 1875 р . 154. 2) вросту: Парстенъ мп си дало, на парстъ ми зарастилъ, Венецъ ми си дало, на чело ни растить. М. 566. З а р а с п р а в я м ъ гл. св. начну разсказывать съ жестами: Зк. 26. З а р е в к гл. св. З а р е в а в а м ъ гл. дл. зареву, реву: Задушеви отъ гаCTifl дымъ добычета-та замучаха, зареваха грозно. Зк. 188. З а р ё д а с. ж. очередь: Съ гЬхъ ся мома-та дружи както по хора свд4»икы и тлъкы тъй и на заряда въ полскы работы. У, 61. З а р ё э в д а м ъ с а гл. дл. чередуюсь: По нвколко .семейства ся събирать ведно и ся зарождать та работать задружно, дн4сь за ед­ ного, а&ь&СутрЪ эа другаго! Пк. 54. Мома-та съ другаркы-т4 си заедно л4т* ся зарЪжда да помага на кащна-та полска работа бащи си. Ч. 61. Зарвдеж гл. св. З а р ъ з в а м ъ гл. дл. 1) зарублю, зарубаю; надре­ жу, надрезываю: А врьтено ё отъ тояшкы липовы изтьргано на страгъ, кому горный край ё остьръ, посрВДЬ тунтясто, а долный край е зарЪзанъ и пакъ остьръ. Исто и на горный край е зарезано, да дьржи ниткы, да ся не изсыпвать. Пк. 83. Просты и глупавы Врьтопчяне не ум^яха друго осв4нь съ бобета да смЪтать и на рабушь да зарйзвать. Л. Д. 1869 р . 135. 2) покину, брошу, прекращу, пренебрегу, по­ кидаю, бросаю, прекращаю, пренебрегаю: Нашн-тЬ курбетч1е,—кои-то 8арЪжять каща п домъ, жена п д?тца та идать по чюждина. Л. Д 1869 р. 172. ЧОВ*БКЪ-ТЪ напуща своето село, оставя чистиятъ воздух* и красотп те на природа-та, зарйзва бащиното си огнище и преселява са въ Букурещъ. 3. 275. Хората зарйзаха всяка работа, напустиха да ся трудять да си пскарвать хл?ба. Л. Д. 1874 р . 167. И така (Ро­ бенсынъ) зарт>за безц&Ьно-то тва имаше (злато-то) да ся трькаля по полмна-та Г»езъ да го погледни, па слтдъ тва колкото пати замину-