* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 724 —
на смотиха. М. 379. Запнала мп сЬ каппна За момпна-та кошуля, М. 420. 2) воспрепятствую, м^шаю, превращу (сообгценге): Мнозина такывы учени разумйва ся, кой накад&Ь ще, запнна въ общы-ты нн ра боты както въ кнпжевно тъй и въ всяко друго отношение. Ж. Д. 1871 р. 241. Въ Вторникъ и въ Петъкъ ся не годъ вать.—Въ вторникъ за да не повтори, а въ петъкъ за да му не е на запето. 9. 41. Още велятъ че, кога c i заппитъ това сообщеше (т. е. со Охрпдско-то езеро), Преспопско-то езеро потопвитъ ближните места. М. р. 527. 3) взведу курокъ: По казах а ся отведнажъ съ големъ гръмежъ, и съ запанаты пушкы устрашаваха двамата вьрдачи на лад1ята отведнашна смьрть, ако бы да пошукнатъ да ся опрятъ. Р. А. 196. Запънл о а З а п н н а м ъ са заикнусь, запнусь; заикаюсь, запинаюсь: Големъ языкъ ка то нйма доста м-Ьсто, д-Ь да ся простира, всяк*д4 СЯ запина. Л. Д, 1874 р. 65. Той е пзучилъ пропов4дта си наустъ да не се запина. Рш. 57. 2) примусь, принимаюсь: Запъна са Милчу да събира бобъ и отъ тукъ, отъ тамъ направи за една кола. Зк. 124. ЗапъпрЛг гл. св. зарою: Пьрво ё почвало „варань" съ бьрзы н упражнены коние, съ коихъ ся с» надпрнпусквали всаднпцп отъ б*Ьлужено до бЪл4жено м*Ьсто. кое ся ё звало „пъприще": защо то тамо ё имало запъпранъ камъкъ за бйлйгъ, и кои то е надприпусквалъ получявалъ награда. Пк. 98. Дългы камения запъпраны—заронены въ 8емш (ср. пъприще). гй.
1
Запъхнк гл." св. З а п ъ х в а м ъ гл. дл. запихну, запихаю, заправ лю, заправляю: На всЬко момченце на върта му ся занахва провысната кърпа. 9. 81. А надъ главата ми, запахнато между гърбътъ и дрехы-тт> мп, стърчеше едно твьрд* смешно и дебеляшко еЬнчило. Р. С. 90. Иванъ си запъхна ножътъ на опасътъГ Зк. 185. З а п ъ х т к са гл. св. запыхнусь, задохнусь. З а п ъ х т ъ в а м ъ са гл. дл. заиыхаюсь, задыхаюсь: Така ся затеква запахгЬлъ въ пещерата си. Р. А. 144. Доде едннъ челов*Ькъ, който тичаше запъхгЬнъ (hors d&haleine). Т. 52. Телемахъ запахтЗшъ вече осЬщаше кол&Ьн&Ьт&Ь си че са олюляватъ. Т. 264, З а п ъ ш в а м ъ гл. св. застону: Тогы азъ чухъ, какъ тя запъшка. Р . 88. Зап&тк са гл. св. Запягвамъ с а гл. дл. пущусь, пускаюсь въ дорогу: И тъй безъ да губатъ вр"Бме запятили ся. X. I, 18. Пр*зъ нощьта рыбарятъ ся запатва и отива на онова блато. X. 2, 79. Старата имъ майка друпй день зе си то4шката и са запати кад* селото-
