* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 721
f
- L -
I 167. Желудъкъ-тъ отъ шяв1е-то малко-по-малко така ся развали, что-то л4кар1е-ти с& го видвали заприличялъ ва мущд (юырукъ). Л. Д. 1869 р 113* Учены-ты момчета още си не дорастлы и вечь ся заприличялп на пзв?хнялы и пожлъгЪлы старцы, ib. р. 202. Въ това време старото лице на дйда попа заприлнча на Господа Саваота, войто е исписанъ на таванътъ въ нашата черкова. 3. 3. Когато йдоменей и запов-Ьда да води хората на младыгЬ Критянкы, тя запрнличва на засмЬната Венера (-on la pvendrait pour la riante Venus) T. 367.
г
З а п р й м ч л гл. св. З а п р й ы ч а в а м ъ гл. дл. (производный отъ примка ср. спрнмчл) подстерегу, подстерегаю въ с*Ьти, въ западню; Робенсынъ сети* отиде твьрд-Ь радостливъ къмъ онва м*сто Д&Ьто ся надЪеше да запримчи нйкоя лама. Р. А. 51. Робенсынъ чякаше съ прнготвена примка да приближи нЪкоя (лама), за да к заприм чи. ib. 51. З а п р й щ я гл. св. З а п р й щ у в а м ъ гл. дл. засорю, засариваю, задерживаю: Римско-Гржцка-та цивилизация била вече твярд* заду шена и заприщена отъ всички страни отъ нлади-гЬ варварски побе ди. Л. Д. 1876 р. 132. З а п р у с а м ъ гл. св. о звукгь издаваемомъ дикой куропаткой: Запрусала мома Катерина. Запрусала като еребпца. М. 299. З а п р у х т ю гл. св. зафыркаю: По иЬкое врймя коньтъ запрухтя и захвана да са стрепва. Зк. 146. З а п р ъ т а в ъ с. м. яйцо, нзъ котораго ве высиживается цыпленокъ (болтунъ). 3. 255. (ср. Бог.). З а д р ъ х а м ъ гл. св. зафыркаю: Коньет* СА запърхале И кат стрЬли се спустнале.—Пе. И—12. р. 142. З а п р ъ ш я с а гл. св. возвр- пущусь: Той зл4 е сгорнлъ и несмысленно ся е запършилъ да ны учи. Пс. 11—12 р . 199.
1
З а п р % гл. св. З а п й р а м ъ гл. дл. 1) запру, запираю, заключу, заключаю (въ темницу): Зим* си запирать гъвяда и коние въ друг* ставь, кок наричктъ „хл4вь (по турски „дамъ"). Пк. 35. Доръ си Стоянъ издума, И сегмени с* достигли, Та си Стояна хванлли, У Ни кополь го завели, Въ тьмнд тьмниц* запрЬли. Пк. 140. Запрянъ го дины тры въ тьмниц* Слънце свЬтиво азъ не вид-Ьхъ! Гп. 52. Поробилъ ги младъ Никола, И ги запрялъ у#темни завници. М. 89. 2) ос тановлю, останавливаю, прекращу, прекращаю: Така къту ся укара до едннъ степень врахъ, запирать диканк. Пк. 59. „Запрете кола, кочи Дай да ти рака целива, Нашата млада невеста" В, 318. „ З а п р и ! * 46
а