* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 716 —
Заповвденъ пр. повелительный: Хладнокръвно п съ заповед ны б начинъ (halt und befehlend). Э. Г. 46, З а п о в з д н и к ъ с. м. повелитель: дете-то скоро става едввь налъкъ господарь и заповедника Л. Д. 1872 р. 148, З&повйдь З а п о в 4 о т ь с. ж. приказъ, приказание: Волзелей са испрати отъ Златния-Брегъ съ заповедъ да разори града Бунасси. Л. Д. 1875 р. 11. Запов-Ьдьта на госаодарь-тъ. (Der Befehl des Нет). E. Г. 42. Каловира испратих* споредъ кпязев* ваповесть. Р . 41. На пратеиици-те бЬще поручено дд ИДАТЪ при Свеналда съ вановесть князев* да чяка князя Святослава. Р. 136. Народъ-тъ не знанлъ ко го да слушд, кога-то дванина-та издавали различны зановЬсти. I . во. З а п о в л 4 к л о а гл. св. начну полети: А за да со не сгыледатъ динаците, скры ся нзъ отъ задъ дьршетЬ, ваповлечн ся вънъ въжепата сн стълба. Р. А. 105. З а п о э н а к гл. св. З а п о з н а в а м ъ гл. дл. 1) узнаю, признАю, узнаю, признак: Тога старче мн го запознало, Отй било негоVTO ЧСдо. М. 65. 2) познакомлю, знакомлю: Б. е слставилъ своето обозре ние за това за да эапознае русейте еъ б*лгарскиятъ народъ. 3. НО. З а п о е н &к оа Запоэн&вамъ оа познакомлюсь, сближусь, знаком люсь, сближаюсь: Робенсынъ ся вапозна съ гемидяйя. Р . А. 14. Ные ся вапознахме двана, като-що б*хме чузденци. X. I , 134. Товасд най-нужни-те натер1али за да се запознаемъ съ законн-гЬ на езыкъ-тъ си. Л. Д* 1870 р. 128. Кога веофашя ся занозил добр? съ Дннисх1а, тя обрече Ннвифора на евдеъть. (Сблизившись съ нимъ, в. обрекла Н. сцерпт). Р . 141. З а п о м н ю З а п о в н к гл. св. запомню. Запбм(ню)вамъ и. дл. запоминаю: Сано запомни топа добре. X I , 33. Одморившиятъ саумъ запонва поскоро и усвоява идепте по-лесно. 3. 124. Не си родители заповнихъ, В не«н* ми нягк* младость премил* Бедно спраяе клет& останахъ, Мнлостна ня р*ва възпитала. Гп. 50. Заполни добре, че столюбиво нонче! (Merk dies, ehrgeiziger 1 tingling!) Рш. 72. Запбмш к о а запомню себя. З а п 6 м ( н ю ) в а м ъ са гл. дл. помню себя: И не еано авъ, нъ н сичвите ни подданици не с* видели такива так*мн отъ както с* ся запоннели въ тоя оотровъ. X. II, 56. Заломн у в а д о с. с. запоминаше, воспомннаше: Не оста въ него нито дыря отъ запомнуваздето на заминалото прнмеаде. Р А. 10.
1
Запбгом гл. св. посвящу во священники. Запбпвавгъ гл. дл. посвящаю во священники: Патр1арппя го задЬчва, запонва, само тр*ба да ся съгласи и да плати, ето ти го по&сле Владыка! Гп. 209. Запо-