* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 713 —
З а ш ш гл. св. З а п й в а м ъ гл. дл. выпью, выпиваю: Посл-Ь това, баба-та обаждана дАте-то имя-то тава: взпма едно тигле вило й ду ма: „да eanieMb за имя-то (напр. за Петра) и да е живъ", Ч. 49. Заштавамъ гл. св. поплыву: Шкой овчаръ, като гледалъ море то тихо, прищдло му с* да заплава по търгов!!*. Сб. 84 (см. 8аплувамъ). ЗашгаднЖ гл. св. выгоню стадо на полдень: Овчарь-тъ кога Ще стада-та запладнн, пакъ имъ свири друг* свирки, и тии трьгв*ть и ся управкть на пладнище по гласу свиркы. Пк. 135. Въ ср. Знач. заиолднюю. З&шгаднй с а гл. безл. паступитъ полдень: Дуръ сс запладпнлу, тога мп утиде при Бога. Вв. 92. Зашг&та З а п л а т к а с. ж. плата, жаловаше, такса: Краль-тъ обычно вместо заплат* давалъ нЬкок чясть отъ свокъ-т* землыь... 1.151. На учители кои-то ся отличать у тыя училища, за наград* може имъ ся възда нъчто придь вьзъ заплат*-т*. Л. Д. 1869 р. 199. По тоя на чинъ банкы-ты печелять отъ лихв*-т*, та могдть да смалять заплат*т* (такс*). Л. Д. 1874 р. 212. Свирцп пмжть по българскы свадбы свож утъкмен* заплат*. Пк. 111. Tin войнпцп Българи изгубвах* си ц*Ьло лАто безъ иикакв* заплаткж. Гп. 249. З а п л а т и гл. св. заплачу отплату. Заштащамъ гл. дл. плачу, отплачиваю: Кат оздравя болЗш Герги, Кат озлравя гла заплати. Д. 40, 63- 64. Мнозина, като сд избавдтъ отъ опасности, така заплащатъ на благод*БтелигЬ си. Сб. 93. Samr&ra гл св. заплачу, завоплю: Иванчо жално заплака, А пак Пенка ся заснула Д. 71, 29—30. Заплака и малокъ и големъ, Какво ю зло нападпало. М. 81. Заплакала к гора-та Гора-та и планина-та. Д. 28, 1—2. Заплакала ми гол4ма нива, Голема нива на в*рфъ планина, М. 638. Та го залкш* и запоя му, И запоя му и заплакй, се (залилась слеза-ми). НАни мн н&ни, мъжко детенце. Д. 37, 25—27.
1 1
З а п л а ш й т е л е н ъ пр. запугвваютдй, угрожающей: Калйпса са стараеше да прикрые съ тт»зи заплатителны думы радостьта на своото сьрце, която неволно св^тяше на лицето и. Т. 3. З а п л а т я гл. св. запугаю, застращаю. З а п л а ш в а м ъ гл. дл. запугиваю, застращиваю: Тя го заплатила ако н продума още вед нажь, тя ще му залЪпи одна люсница, та ако ще би па отворения т з а р ъ . Л. Д. 1875 р. 132. Напусто тЬ заплашпаха, чс кого-то улогять съ ор*ж1е въ р*ка ще го опушнать на минута-та. Л. Д. 1872 р. 169. Да ся заплашва малко д1»те, какъ да было и съ что да было, това е убМство на O H * I * врожден* свобод* и ерьдчепость у него. Л. Д. 1869 р. 101. Той го заплати съ пръсть (погрозиль пальцемь) и