* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
-
712 —
рЪзва съ едпо пожче два залага отъ турт*-т*, натопи гы въ «едъ-тъ, подава на годенши-т* единъ-тъ, а другый-тъ пзнда той. По товавзвма едн* чяш» вино, турне вътр-Ь: жлътид*, прьстенъ п стар* ноне¬ т*, пине отъ nei* малко, подадс и ней та пнне,—.ц това ся наричя запивъ.—На запнвъ-тъ годепикъ-тъ подаде чаш*-т* на годенаца-т* пр"Ьзъ рамо-то си, тя t& земе, сипе сп па десный-тъ кракъ, вземе си монетх-тд и прьстепъ-тъ що с* въ чапт*-т*, тогава к подаде пакъ на годеникъ-тъ, въ конь-то е турила своя сп прьстенъ и, монета, взеЯе и той прьстена и лисне впно-то на сгЬн*-т* Ч. 18 *) (ср. агарлакъ. Ч. 22). Но както п да е а въ тоя с*щи день Слава б&Ьше вече сгодйпа. Сл&Ьдъ три деня стана и запивъ-тъ. 3. 83. Осв^нъ обыкновеиный-тъ придъ (чеизъ), и като ся съглас*ть, разм*Ьнявать си само прьстене-гЬ, кое-то казвать таенъ заппвъ. Ч. 12 -» Една прьчха on тр1андафилъ (шипъ), пр^зъ тжиь прьчк* деверъ-тъ проипзва три ПХТЕ прьстенъ-тъ, кого-то момъкъ-тъ е далъ въ запива-тъ. Ч. 14 З а п ш г а ю са и . св. З а п ш г я в а м ъ с а гл. дл. обращаюсь въ бегство. Бог. (ср. допился*). З а п и с в а т ъ с. м. записыватель: Почтенный записвачъ на нЬкея пйсень плп приказнпца требва да се старае да записва тъй, както произноси жена-та. Л. Д. 1870 р, 129. З а п й с н и в ъ с. м. реэстръ, кадастръ: У заппсннва на враковско-то гражданство намира ся записано, че въ 1396 л. е прнбранъ ш Краковъ за гражданпнъ Никола Копернпкъ. Л. Д. 1874 р. 127. З а п и с ъ с. м. запись (долговая): Полпцы, бонове н другы задлъжвтелны записи. Л. Д. 1874 р. 212. З а п и т а м ъ гл. се. З а п и т ( у ) в а м ъ гл. дл. начну распрашивать. распрагаиваю: Тосъ часъ той распыта тогози человека за неговыгЬ сно* шешя съ Аршна, запытва го за множество обстоятельства (il le press&
sur une infinite de cirConstances). T. 326.
З а п и л * гл. св. задавлю: Слонатъ смаза едната глава на смокя, а смокатъ съ другата си глава раскнса слонатъ въ слабпннгЬ, па като падна слонятъ заппти и другата глава на смока. X. JJ, 32. З а п и ш ж гл. св, З а п й с ( у ) в а м ъ гл. дл. 1) запишу, записываю: Надъ входа (на чястны-ты к*щи у Помпек) обыкновенно было запи сано имя-то на стонанина Л. Д. 1874 р. 124. Да ги дадатъ знмаска на даскала да научать бари име-то си да записватъ. Л. Д. 1876 р. 61 Най-добр*Ь е да се записватъ (и&Ьсни-гв) по села-та и да се взимать отъ жени. Л. Д. 1870 р . 129. 2) изображу живописью: Та сн пойде на &оджа-та. Та записа б&Ьла Неда, Га записа, га зададе. М. 208. З а п и щ и гл. св. З а п и щ я в а м ъ гл. дл. запищу. З а п и щ я в а безл. завоетъ (о вгътрп>). Бог.