* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 709 — него. Л. Д. 1876 р . 182. БоговегЬ ни запазвах* за другы опасности Т. 17. Единъ гръноотводъ добр*в направень, запазва на оводо себе два п*ти толкова, колкото е высочина~та на металлический прятъ. Л. Д. 1869 р . 84. Тя съ това запазва у своыь-т* челядь здрав1с и умеренность. Л. Д. 1870 р . 190. Съ тоя л*Ькъ н больный добытъкъ ся изцЬрлва и здравый ся запазва отъ да ся лрилЪпи. Л. Д. 1871 р . 237. Да имъ ся запази тьнвость-та на вкуса. Л. Д. 1872 р . 146. ПророцигЬ, на кои-то Богъ запов&Ьдалъ да заназватъ народа... I . 44. Гернанци-гЬ мнслилн, че Богъ съ чюдесенъ начинъ ще запази невиннаго. I . 151. Цый имамы Ливанска-та гора която ни доставя дрьвье за кораби и пый старят/елно я за названы (reservons) за туй употреблеше. Т. 49. З а п а з в а н е З а п а в в а н и е с. с. сохранение, соблюдете: Понеже ина разни произведения на человЪческиятъ духъ, отъ разенъ видъ и родъ, запазваннето съ тие видове и родове е потребно за всЬкъ единъ мал­ ко много образованъ човйкъ. Пс. 9 —10 р . 178. З а п а д у гл. св. З а п а л я м ъ З а п а л в а м ъ м. дл. 1) зажгу, вос­ пламеню; зажигаю, воспламеняю: Ой ми те, млада невЬсто, Не ти бу­ ло-то запалихъ. Д. 13, 97—98. Кое си Стана съблече, Па к със сноля паназа, Па к Коё на свещ запали На дружина да ну свети. Д. 35, 104—108. Азъ запалихъ св*Ьщъ и вл^зохъ въ пещера-та. Л. Д. 1876 р. 130. Дури сестра му запали свЪща, Даде душа Болена Дойчина. М. 88. Дърва к брала, сама гн клала, И запалила лют буен огън. Д. 56, 20—21. ,Стани Радо, стани, огинъ да навалишъ»—, кяндило да запалищъ". М. 254. Слъвце-то прилича на едно запалено голЗшо кл*бо, кое-то непрестанно нланти. Л. Д. 1872 р . 113. Надварваньето залалва у человека благороденъ огънь. П. 12. 2) затоплю, затопляю: Ка­ то м4си погачк-т&, тури ьь на крнгъ-тъ, покрые * съсъ несалъ-тъ, запалва пещь-тж. Ч. 27- Трвбува да ся запали пещь (соба), та да ся поразблажи въздухъ-тъ. Л. Д. 1874 р . 185. 3) закурю, закуривай: Уще въ порти ни к влезелъ. Уще чизни не си собулъ, Уще чубукъ не запалилъ. М. 614. Запалю с а Зап&двамъ с а загорюсь, загораюсь, воспламе­ нюсь, воспламеняюсь: Запали са сичко и йзгор&Ь. Л. Д. 1875 р . 158. Запалила ся, майчо ми, Слпвненска вита чаршия. Д. 55, 1—2. С4 заналиле до два-на днба, До два-на Дхба и вита ела, Туку ни горЪтъ, туку ни тлсвтъ. М. 43. Нито са е поле запалило, Нито зв^взди отъ небе п&днале, Ами иде Марко, дели Марко. 3. 326. Шяницы хора и отъ т*нь болесть теглять много, па и умирать, зачтото инъ ся запалвать дробове-ты и сердце-то. Л. Д. 1874 р . 82. я З а п а м е т к м. св. запомню, вспомню. З а п а м е т я в а м ъ гл. дл запоминаю, вспонинаю: Още и нного-то пр&Ьдм&Ьти,—сано за испытание