* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 704 — ц1шен1ыо: Царъ ни пойде стреде царно море, Мн зандрзна онацжряо море. М. 48. Дуръ са сита ойскя замдрзна, Та си станаха катударве нясАХнали! Вв. 10. Петролеумъ-ть кой-то имъ служаше за свЗшдъ, замржзна въ лампа-та и м й св*ща не горЪше. J. Д. 1876 р. 138. И п зам Арена кнокн-те кошу ли, Инъ замАрена за песо айдутско. М. 221. Сичкыйтъ народъ замрьзнд отъ страхъ (Tout lepeuple est glad de erainte). T. 157. З а х р ъ н к гл. св. оледеню. З а м р ъ з я в а м ъ ги. дл. леденю: Бл*давата сньрть замрь8ява кръвьта въ жилытЬ инъ (La pdle mart glace le sang de leurs veines). T. 273. З а м р 1 к н * гл. св. буду застигнуть сумерками. З а к р ^ х з а ж ъ З а к р ъ в н у в а ж ъ гл. дл. Девойка к сийл по поле брала, Берешкбн к в гбрп занъркнала. Д. 38, 1—2. Снощи търговче заиръкн* В чичови-ти дворови, Замръкнд пак не ОСЪМНА. Д. 46, 58 — 60. Занрькналъ, та не ОСА в налъ. Сир. умрЪлъ. Ч. 159. Снощи закръкНАХ, найка ни, край пусти Шумен. Д. 62, 1. Отъ тыя немнлоспвы ПОСТАПКЫ д*БТца-та, кои-то вчера или нощесь ся родиле повечето замрьквать а не осьнвать или най-длъго не нед*Ьлясвать. J. Д. 1869 р. 98. Ката денъ, ката неделя, Танъ занрАква, танъ усАКна. М. 100. Кой-то о с А и в а на ханъ-тъ, той занрьква на ПАТЬ-ГЬ. Ч. 174. Всякы в&познана м^ста отива, В&м*БСта неэнана азъ занрь&вамъ, Свободно веселъ в&доиъ си почива, Азъ же ужасъмъ всегд& усьнвамъ! Гп. 115. И по случай като отиваме за в?коя работа, тадЪва замрькнахме. X. I, 118. З а м р ъ к н е гл. безл. св. стемн^еть: Кога било занАркнало, Нел &дойде& а арани-те, Тк фатиха Левентъ Пейва. М. 204. КАде к било и замдркнало, Дойде си време за вечера-та. М. 253. З а н р ъ ч й гл. безл. св. З а м р ъ ч а в а гл. безл. дл. стемнЪетъ, темняется (ср. замрачава са): Заннрчявало отъ минута по минута;по­ вече, Л. Д. 1876 р. 183. Нощьта прнхлупи и до толкосъ заньрчя, щото ся ве виждаше око съ око. X. I, 160. ЗамучА гл. св. занычу (о скотгь): Задушени отъ гдстШ ДЫНЬ добычета-та занучахд, заревахА грозно. Зк. 188. ЗамъглпА гл. св. затуманю. З а м ъ г м в а м ъ гл. дл. затуманиваю: Тя (пара-та) ся сгдщава н слива та затьмнява, замъглява въздута. Д 1870 р. 79. З а м ъ в н д гл. св. затащу: Той като НА ныслплъ за украла, п*хналъ НА въ единъ човалъ, та НА занАкналъ н а глрба си самъ си нощенъ танъ Д&Ьто МА нам*Ьрн (ти). X. II, 153. З а м ъ в н ж са и. св. приплетусь: На друпя день занАкнахъ ся както можяхъ, като б*хъ Лш