* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

- 702 — «и градове ванерпса. (безл.) на барутъ по мегданетъ п улпцпгЬ. Тб. 79. 2) похожу: Оныя Блъгарче въ Pocci« СА замерпсалн вече на Рус­ сы както в влашкы-ты на Власы. Л. Д. 1869 p. 22L З а м й с д к гл. св. З а м й с д я м ъ З а м и с л ю в а м ъ гл. дл. задумаю, задумываю, замышляю: Стой сп мирно, братко Иване, думамъ тп по Бога, не замыслюваб зло. Зк 184. З а м й с д к са З а м и с л ю в а м ъ с а за­ думаюсь, замечтаюсь: Замыслилъ ся, като леспца въ капанъ. Замыслцдъ ся, като мпсирче на сълнце. Замыслилъ ся, като магаре на празднА ЯСЛА. Ч. 159. Замыслилъ съмъ ся азъ за дт>ца-та. Р . 28. ЗаМЕЪ* (zamq s. t. corrompu de Var. samgh. Gomme). с. м. ка­ медь, древесная смола: Нека прЪстане да nie ВОДА пли въ ВОДАТА да тури малко замкъ илппьрженъ ечпмикъ плп пьрженъ хлЬбъ да кысне, Л. Д. 1872 р. 155. З а м л ъ ч я и . св. З а м л ъ ч а в а м ъ гл. дл. умолчу, умалчиваю: ЗамлъчА са З а м л ъ ч а в а м ъ с а умолкну, умолкаю: Лудо дете имъ сЬ замАЛчило. М. 55. р. 72. Калипса замълча пристигванье то му (на Одиссея) на острова на Феацытъч Т. 9. З а м о г д о ъ гл. свг З м 6 г н у г ( н у ) в а м ъ м . дл. подкреплю, под­ крепляю. З а м о г н м с а З а м о г ( н у ) в а м ъ с а соберусь съ силами, укреплюсь: МЛ*БКОТО. което употръ&бляваше за ядеше всякакъ, замогнуваше го н-fc малко съ сладостьта сп и съ хранптелната сп ваквпна да нстьриъ&ва пустенашкый сп животъ по добръч Р . А. 54. Дали въ вашето село нЬма хора сиромаси, кои, чрезъ ваша малка номощь бы са заногналп? Зн. 94. Кой-то прЪжялп малкы-ты удоволств^я, безъ коп-то ся замогва та съ вр*Ьмя и безъ да ум$е много добыва много леснотш и добъръ иомпнъкъ. Л. Д. 1873 р. 219. Нуждата го принудп да ся замогна колко-то можеше. Р, А. 73. Да остандть Г Б З И три хыляды желтпцы за да ся ирихранваме и O T c i T H i да са замогнемь, та да имаме отъ що да живйемъ. X . L 50. З а м б г н у в а н ю с. с. подкрЪплеше: Робенсынъ съ радостливы сьлзы благодари Създавника си за Бож1ето му замогнуваше на тойзь безнадЬженъ неговъ редъ. Р А. 27. З а м о ж е н ъ (Змбясенъ) пр. (чеш. zamohiy) 1) богатый, сильный. Такъвъ н*Ькой като гЬхъ заможенъ скАперникъ, каже, мп е откраднАлъ нощесь вестника отъ ПОЩА-ТА. Л. Д. 1869 р. 232. За чловйкъ, кой-то има много пары, казва ся че е богатъ, заможенъ, пмотенъ. Л. Д. 1873 р. 231. 2) способный, находящейся въ состоянш: Корабъ-тъ не беше докрай заможенъ за да може да плува язвторъ. Р. А. 150. Едннъ конь препустндлъ по широко поле не познана освЗшь гласа п рлката на едного само человека заможна до го спре (capable de le dompter). Т. 262. За да ся раствори умътъ та да стане вряденъ п заможенъ да