* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 684 — те ще готвятъ. Ж. Д. 1875 р. 104. Та пресече Арапска-та глава, Па т кладе во ковьски-отъ зобникъ № закачи на коньско-то седло. М. 143. 2) зацеплю, зацепляю: Римляне-гЬ СА были направили на всичкы-гЬ корабли голыми железны кукы, съ кои-то закачвали непр1ятедьскы-rfc корабли. 1. 106. 3) задену: Призъ гора помина, Закачи нн вей ка, Сурони ми китка. В. 57—58. 4) вд4ну, заткну, вдеваю затыкаю: „Скнни ми, моме, страче босилокъ, Да си мирисненъ, да си закачамъ, за бела чалма". В. 326. Опашалъ Димо, опашалъ, Деветъ подси аловн, Закачилъ Димо, закачилъ, Деветъ пиштолн сребрени. В. 348. 5) вотк ну, втыкаю: Тамъ дека момче ораше, Пуста го дремка нападна, Зака чи рало стретъ нива. М. 282. Си го фати за тенки рамена, До коле на въ земи го закачи, Съ кобила потъ нодзе го изгази. М. 199. в) трону, задену, пристану, трогаю, задеваю, пристаю (въ перен. смысла): Зашто ти е да ги закачашь? Нека попръжа кучето! Тб. 100. „Азъ САМЪ ти казвала хилядо пжти, че не ща МАЖЪ. Не закачай ма вече съ свои-те младоженци". 3. 82 Азъ сьмъ твьрд*Ь срьдитъ, та мя не за качайте. Ч. 125. (ср. задЪвамъ, задйрамъ). 7) безпокою, мучу Цанк. 8) начну, предприму, начинаю, предпринимаю: Заради тва (Робенсинъ) за качи тоя разговорка. Р. А . 120. Нъ чтомъ закачи воля-та да работа, тоя си часъ веригыты на съна ся скАсувать. Ж. Д. 1873 р. 73& З а в к ч д гл. дл. З а в и ч у в а м ъ гл. дл. украшу, украшаю цветами. Цанковъ. З а в л а д ъ б ж д н и в ъ с. м. толстое по.тно, которое зажигают наканутъ Рождества, и оно тмъетъ по немногу до Бохоявленгя Кп. 277
(ср. 6АДНИКЪ).
З а в л а т ш оа л. сов. заколыхаюсь (чехи. ЫаШг полъс Ыосгс): Ща е н4сна толку л*Ьпа Дуръ и вода ща пронгра И дърве ща са заклатетъ. В. S. 10, 68—10, О медленной съ раскачиванъемъ на стороны иоходкп>: Единъ ПАТЬ майка мп заплатила са, иди ли иди. Зк. 32. З а в л ё п к гл. сов. ударю (о клепалп> ): Заклепа церковно-то кделало, ал&и то закьснЬ. Р . 78. 1?ДНА вечерь, пр^ди да заклепшть церквыгЬ, За да обадктъ на народ-атъ за смръть-тд на царя Петра. Р- 116. З а в л ё т ж гл. сов. заключу, запру: Щото да си има вода сявга, ако бы да го заклетятъ никакъ. Р. А . 117. Преди да премине н?кон си отъ дивацыгЬ твьрдинлта в воловетЪ, лесно можяха и тая двама (Р. и П.) заклетени,да го уб1ятъ или съ стрела или съ коте. Р. А . 119. З а в л г щ к З а к л ъ щ а м ъ гл. св. З а к л ъ щ у в а м ъ и . дл. за щемлю, ущемлю, защемляю, ущемляю: И така ся нанести и заклёща тамо процЪпъ кораво. Пк. 46. А горный край (на ниль-бодъ) проминуи п