* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

- 683 — то и да се заканва че ште пише за това и въ газетитв. Пс. 9—10 р. 154. Училищный касперннъ ся заканнлъ да иэвади учителя, защо-то му пскаль всякой м^сяцъ припадаиыц*-та си плат», а не оставялъ го да може да ся ползува и той божемъ отъ лихв*-тх й. Л. Д. 1871 р. 244. Но колко-то и да са говори, да са заканваха, да викаха и пр, нищо не можяха да направятъ. Л. Д. 1875 р. 137. Зав&нване с. с. угроза: СтрашныгЬ заканьвашя (les menaces), воинственната ярость и връвожедното мщеше. Т. 335. Азъ чухъ гласъ на червенобрадатпя. толкова внсоко и съ заканвание, що-то много ма устраши и забравнхъ всичко изъ ума си. Закарамъ гл. св. З а к а р в а м ъ гл. дл. погоню, погоняю, угоню, угоняю, загоню, загоняю: Колко-то полека караше, Дваш пополека завара. Д. 41, 49—50. А какъ съ наше-то скотовъдство отивамы спорядъ пословицл-тн: петьзакара, три докара". Л. Д. 1869 р. 232. Майстор1я козы пасе, петь за кара, три докара. Казвать томува, кой-то ся хвали че си е сврыпидъ работж-та добре, а работа-та му е спукана. Ч. 182. Та сн (Богдана) змдювя закараха На гора зялжна, При вода студена. Д. S. 6, 62—64. Учени-те Евроиейци крадлх* п робях* невннны-те Негры и гызакарвах* на несносны м&кы итегло въ чифтлицк-т-Ь на Лордове-гЬ и пр. Л. Д. 1872 р. 164. Закара сивото стадо М. 205. Источный-тъ Вътъръ тамъ требаше да закара корабя. Т. 150. ЧеловЯкъ къту сЬкалъ дрьва и гы натрупвалъ на купъ. шибвалъ гы съ един прьчкж, а тЬ вьрв-Ьли сами, де то ё требало да гы закаржть, Пк. 137. 2) поведу, отведу: Да си земетъ тина цжрна пуйка шо си ф*рка. Я шо шаси закарашъ млади юнаци. Сите тие да сп зематъ голабъ пиле. Вв. 50, З а в а ч в а с. ж. 1) крюкъ, зубъ (у плуга): Това орало има отпреде си две цеви, кои-то ровятъ земя-та, а отзаде имъ желЬзнп за­ качки, кои-то растилатъ проста и заровятъ брсзди-те на посеени-тт> картофи. Л. Д. 1875 р. 82. 2) проказы, шутка; На снломъ я накарваше майка и да иди по некогашь за вода. Ней и беше тежко да гле­ да тамъ сякакви неприличии закачки и да слуша ни врели ни кипе­ ли прпкаскн между селскн момп и момци. Зк. 71. 3) поводъ, прнчина, основавie: Най сетне ся смысли, че имаше малко соль въ оная делян гато ся гуди въ пещьта. Дали ну дади божемъ закачка да размыслюва, че то действ1е произлези отъ сольта. Р. А. %5. Завачж гл. св. З а к а ч а м ъ Закач-ввамъ З а к а ч в а м ъ гл. дл, I) повешу, вешаю: Така насолено мясо ся закачя да съхне. Л. Д. 1871 р. 237. На т%гло-то закачятъ другъ ССАДЪ съ оново нещо кое-