* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 677 — ничего затъ царковъ. М. 497. На невыканъ гостенинъ и4сто-то е задъ врата-та. Ч. 189. Задъ стАны-тЬ чух* ся глъчкы, выкове Р. 145. Слуга инъ била Калинка, Стояну чаша отлива, Турчинъ задъ рано на­ лива. И. 104. П о 8ЯДЪ тоже что и задъ: И префарли га на конь-отъ, На конь-отъ му по затъ него. М. 176. Тулеещекъ c4 по затъ шумка, По затъ шумка, по затъ дренка, Дочу свиратъ карадузенъ. 3f. 226. (ср. зади). Задъ б о д ъ с. м. известный способъ шитья. Пк. 87, (сравни подъ словомг шивъ). Задънж и. св. З а д ъ н ( ю ) в а м ъ ы. дл. 1) углублю; 2) загорожу, заставлю, займу: Отъ зад Ь има крагла дъека, коя задъня кол* да не пада н&Ьщо си и коя ся зъве „щитъ", а отпр&Ьдь има друга не толко широка дъека, коя тоже задъня отпрЪдь КОЛА И СЯ зъве прагъ. Пк. 48. З а д ъ н к с а углублюсь: Кога вд-Ьзе чловЪкъ въ ийко» глета гора па ся задъни на наватрЪ. Л. Д 1872. р . 231. Хумболдтъ ся задъни до самы-ты пределы на Монголска-та земк. Л. Д. 1873 р . 132. Пушквнъ ся задъни у стары-ты классически творцы. Л. Д. 1875 р . 55. З а д ъ х в а м ъ с а и . дл. задыхаюсь: Слйзохмы поел4 на онова м*Ьсто, Д&Ьто дивацн-гЬ 6ixa пирували, и то б4ше пълно съ кости и м4са не­ доедены, вонеше та ся не задахваше татъкъ. Р. С. 113. З а д ъ х т а м ъ са и. св. запыхаюсь: Ннто уморена н задахтана давай енса, нъ прьв-Ь ся отмари. Л. Д. 1869 р . 94. г З а д ъ х ъ с. м. енрадъ: Не оставяй въ ста»-ТА, ВЪ КОШ-ТО л*жи Йте-то, нн кадежь, ни пушило, нн праше и сушеше, нито миризма, ладахъ или смрадъ. Л. Д. 1869 р . 92. З а д я ч в а м ъ хл дл. посвящаю во дьякона: Патр1ярппя го задЪчва, запопва, само тр4ба да ся съгласи и да плати, ето ти го посл&Ь Владыка! Гп. 209. З а е д н о нар. вмйсгЬ: ТрЪбува да ся гляда да ся не турять (дЬца-та) заедно п подъ едн* завивка съ възрастны. Л. Л. 1872 р . 143. Калокиръ ся върна загс дно съ Патрнща Никита. Р . 8, Орел-атъ Петъръ, онъ загына, А рожбы-т4 му заодно. Р . 46. Олгатаяше заод­ но со сн4г-атъ. Р 135. И кю царюва заадну съ мане. Д. р . 142. Тахахь тазъ дума изр^кле, заедно Нетко съ конь падна. Ч. 293. СичкытЬ трудове на работата са евьршатъ заедно съ деня (Tons les mauz du travail finissent ovec la journie). T. 206. З&едность с. ж. совокупность: ТрЪба да к видиме въ свокт* заедность. (II faut voir VhumanitS dans son ensemble). Б. C.p. 7.