* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— G72 — задници-гЬ на непр1ятелятъ. Л. Д. 1871 р . 224 5) чуланъ: Танъ се въ не» ста* имдть и друг* стайцд, во» наричилъ задница, и въ кон си дьржмьть разны за припнтания нуждны, къту: брашно, сиранье, на ело, недъ, сухы овощня, сушено и4со, сланинд и проч. Пк. 31. З а д н ш п в б м ъ нар. задомъ: Ёдна добра нграчица отъ момнаытЬ свати взема дв*Ь върпы въ рдкд н отива да цт>лунн рдкд на стард-тд сват—па поел* ся дьрпва на задь заднишконъ. Ч. 74. Н*кога ракова-та мама поучвала чедо-то си да ходи напредъ, а не задниш конъ. Сб. 42. З а д о б и к гл. св. Задобнвамъ гл. дл. пршбр?ту прюбрЪтаю: Той съ свое-то смиренно обносите съ всякого на вснчкы е задобылъ любовь-тд. Л. Д. 1869 р . 136. Съ махаше рдц^-гЬ и НОЗ4-ГБ д*вте-то си гы усилва заягква и задобива у свош власть (овладеваешь). Л. Д
9
1869 р. 100.
З а д о б р у в а н ъ гл. св. заживу въ благоденствии: „Азъ мнела, че ни Драганъ, ни Божилъ и Божилнца, ни Цв&втко и Цв4тковица нЗша да видать отъ сега нататакъ радостенъ день. Нйма да задобрува нито Слава", 3. 83. Задовбленъ пр. довольный: Задоволна и благодарна душа е скрыть инотъ, кой-то грыж* яенанира. П. 11. А Драганъ ход*Ьше още по-веселъ и още пб-задоволенъ и черпеше сватовете съ ракийка изъ „пйтлето" като сЬки младоженецъ. 3. 83. З а д о в о л и т е л е н ъ пр. удовлетворительный: За да са сполучн едннъ задоволителенъ плодъ потребно е доста врене. Л. Д. 1876р. 49. Задоволка с. ж. побасенка: Дружкы-тЬ пр-Ьзъ работд-тд н4ктъ и приказватъ веселы задоволкы. Ч. 70. З а д о в о л к гл. св. удовлетворю. Задоволявамъ гл. дл. удовле творяю: Майка ну, да го задоволи упекла му питд чюшникъ. Пк. 39. И тогази щд тд задовол» съ сички-гв твои пощевкы. X. 7, 10. На утр^ньта жато ся окдпахме, пакъ ни сложи единъ обЪдъ още по добp i , сано и само да мд задоволи както и азъ нея. X. I , 142. Задов о д к оа Задоволявамъ са удовлетворюсь, удовлетворяюсь: Има нного хора, вои-то быхд ся задоволили съ пб-налко. Л. Д. 1869 р . 104. Кога-то ни са дощ*Ьше да ся поразговоря, задоволявахъ са само ЭЪ дона си. Л. Д. 1875 р . 128. М-Ьжду насъ н*Ьна зависть и умраза, защото сни сговорни щото с-Ька нощь да прЪспива съ тебе по една докдтъ ся аадоволннь и четирыдесетьт-Ь. X. / , 170. З а д б к е н ъ прил. семейный: Лулчу захвана да са събвра, да хо ди съ задомянн хора. Зк. 12.
г
