* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 670 —
Задерж t*. св. начну сдирать (ncotcy): Львъ-тъ екочвлъ в s & дралъ въдка. Сб. 96. Задй Задъ нар. сзади: Зади васъ rpie слънце. Л. Д. 1871 р. 101. А задн р&рбъ-тъ ну (ма человгька) са случватъ всЬки денъ преврати, за кои-то ние нвкаие никакво понятие. Л. Д. 1876 р . 96. З а д и г я я гл. св. Задигамъ З а д и г н у в а к ъ гл. дл. подниму, подымаю, уношу: Той часъ славед пристнга Гд4-то вид*, че лыцн, Та си чьрвед задига. Сб. 118. Вуйча си на гръб задигнх, Та го в гората занесе. Д. 23, 68—69. Задигн* скъпи премЗши, Със обир назад изл&Ьзе. Д. 20,45—46. Лисица-та подканвала маймун*-тд, да заднгве съкровище-то. Сб. 16. Задимк(са) гл. св. задымлю(сь): Оште речта не доречё За" даде се ц рна Юда, Зад и мила е, запрашила е, Та е собрала мал ки номе, Малки моме песнопольке А ергене кафалдж1е. В. 259. Тегетоффъ (вапоръ) задини (т. е. пошель) камъ северъ. Л. Д. 1876 р. 137. A ropi на върха па планнна-та на три задимени (rauchenden) престола троица м*Ж1е... Рш. 105. З а д и м й (са) безл. задымится: Излезе си юдинъ баща Затр-Ьщялу загурмялу; Излегоха нехини братд Засфяткалу задинвалу су. Д. S. 5, 27—30. З а ди н ъ з е м я с. ж. западная страна (?): Янкула си явна коня, Да ни шетатъ задивъ земя, Да ми баратъ уба&а не&ста. М. НО. Янку ла си явна коня Как израсте и порасте, Да ми шетатъ задинъ зеня, К*де сянце за&одвеше, На&иде Яника девойка, № посвлрши и к зе де. м. НО. Задйрамъ «л. дл. З&дря гл. се. трогаю, пристаю, трону, при стану: Во керали Турци Яничари, И сакаетъ Турци да к грабатъ. И имъ рече млада Тодорица: „А егиди Турци Яничари! Аль сте умни, али сте будали? Bie мене що не задирате? Я не сумъ си нлада То дорица, Туку сунъ сн цлрна робиичица . М. 191. „Вдрви си въ нгтемъ, лудо, не задирай ме". М. 458. На чешми-те моми задирае, На нев?сти-те стомнн в&ршн, Стари баби на пять пресопка. М. 601. На тебе ни ти сЬ фале Ти c i фале левентъ Наво, Кукушко-то раяениче Горннчово к&рщениче, На тебе c i фалба фале, Дек те найде, да те задре. М. 439. Турчине лудо гиди! Ти нейкешъ Тода да шешъ, Лю сакашъ Митра да задрешъ — Ръките ти тресеха, Като листо на д&рвето, Очите ти играеха, Като звезда на небето. В. 18. (син. задЬвань). З а д и ш к б х ъ нар. задонъ: Петко стоеше задншкомъ къмъ с ш бата. Р. А. 146, (см. заднишкомъ).
1 и 1
