* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 669 — самозванцы. Ж. Д. 1872 р . 221. 2)—страхъ, прелесть, внушаю страхъ, очароваше: Ето по-главни-ти бЪлЪзн, вон-то ноже да задавать страхъ, че ще са явн рахытиснъ. Л. Д. 1871 р . 124. Чистый н пр1ятный воздухъ, прозрачно-то норе задавали такъв* прелесть... Л. Д. 1873 р . 126. 3)—канонъ, наложу эпитенью; Задай ни канон, свети владиво! Д. 56, 15. 4)—р&бот*, дамъ дЪло: Парны-ты машины отъ друг* стран* зададох* работ* на много р*кы. Л. Д. 1873 р . 195. З а д а м ъ са Зад&вамъ са покажусь, показываюсь, появляюсь: Зададе ли ся нЪщо на п*ть-атъ, тя извыка... (Едва что нибудь покажется на дорогп», она вскрикнешь)... Р, 56. Не знаях* нити кой к веяр1ятель-отъ, нити пакъ отъ к*д*Ь ся зададе. (Не зная, кто непрЫтель и откуда взялся). Р. 143. Завчасъ пакъ ся зададе выкъ.
(Вдругъ раздались снова военные клики). Р. 146. Кога п*тувамы прЪяъ
нйкое широко поле, па ни ся зададе отдалечь итжой градъ... Л. Д. 1872 р . 99. Ангелина стое на диванъ По п*тове разгледува—Па с* задалъ Радичъ юнакъ. М. 171. Стани любезна ноя сестро, стани, че зора ся зададе и скоро ще съмне. X. J, 33. Се задали темни магли, Од магли-те Заимчето, Майка ли го не познава. В. 330. Т*менъ (т*венъ) сд облдкъ задади. Ч. 302. Отъ шйд? облачецъ са ве задава. Зк. За даде c i силни-не ветро&и Задале c i МАГЛИ И пра&ой, По нимъ ИД-БТЬ снлни в1улици. М. 17. Штомъ се зададеше евреинъ на враятъ на улицата, той настръхваше. Тб. 96 Зададбха се Татари,—ц&рни Манафи.
В. 107.
З а д а т ъ к ъ с. м. задача. Тр*Ьбва да нма (жена-ma) свой особенъ задатъкъ. Л. Д. 1869 р . 144. З а д г б р и е имя собств. мп>ста: Tia (крепость) борави все Задгоpie... Гп. 121. Задъвамъ Задъвамъ са (съ тького) гл. дл. трогаю, задеваю; насмехаюсь: „Немуйте него не задевайте". М. 143. Нинуй с* съ мене задевай, Нимуй сЬ мене смислувай. М. 386. Немой ме лудо задевать. Майка ми, лудо, при мене, При йене, лудо, до мене. В. 47. Халалъ да чинишъ, кючуджукъ Митро, Што те задива сосъ триста души сейнени. В. 164. НевЪста-та задеваетъ (задираетъ), i се подсмевитъ, гьоо (като че) не умеола да метить и да м1етъ с*дови-те; а тая подхв*рлятъ н&Ькая пара на земя за да престанатъ, да ta задираетъ. М. 521. (син. задирамъ). З а д е н ъ пр. 1) задшй: А задная ось дьржи разтока на дв*Ь дьрве та. UK. 45. 2) носл$дши: ЕмилЫ сега е задньо време, стягай се! (Nun
ist es hohe Zeit nun mach Emilial). Э» Г 37.