* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

- 663 — До д4то 6?ше Столика хубавичва съ дълги чьрни коси, попрпмЗшсннчка, загладена, той я любеше. Зк. 108. 2) заглажу, заглаживаю. ЗагдёдАМЪ ал. св. заначу: Та c i качи на ме&ана Та разгледа горе, долу Горе, долу по друнове; Нигде нищо не загледа. Ci здадеха тенни МАГЛИ. М. 77. Найнапоконъ ке понине Бе похяне сеизче-то Нелн оно загледало. М. 176. Загледамъ са За* гдёдвамъ са загляжусь, заглядываюсь: Ты се загледа Митре а въ Бдашки моме. В. 296. Загледала c i Mapin У тая пуста донанма; Окр&нкдо ся царче-то. Ж. 64. Той лйгнллъ да спи и ся заглЬдалъ въ таванъ-тъ, като ЛЪЯЕЯЛЪ. Ч. 238. Заглупьь гл. св. заглушу. З а г л у ш а в а м ъ и. дл. заглушаю: H i кой си проточилъ наркучътъ и често, често коркори, като съ това да­ но заглуши нысли гЬ си. Зк. 130. Друга една гармон1я заглуши пьрвата. Зк. 42. Ъчеше-то на вълми-гв НА заглушяваше съвсЬмъ. X. 7, 160. З а г л ъ х н * гл. св. Заглъхвамъ гл. дл. заглохну, заростаю. Така заглжхаа и слухъ-тъ на топчш-ты отъ частый гръмежь на топове-ты. Ж. Д. 1872 р. 145. Но гЬзъ ну буйни звувове Въздуха салъ раздрускале И въ шумний кдръ заглххнлле. Пс. И—12 р. 145. Тая пръсть толкова заглохва отъ буренъ, щото мкчно може да ся изгази нзъ такъвъ гкстинавъ. Ж. Д. 1872 р. 231. Такыва заглдхнялы нивы никакъ другояче не моглть ся исчнсти. Ж. Д. 1873 р. 263. Растетето ще да загллвне между буренете. 3.107. Народни-rb обичаи, кои-то нкатъ добра дЬлъ, нъ вагл*хн*лн въ суеверия... Ж. Д. 1876 р. 172. Заглъхн&лъ пр. глухой: Найиосл* като да не намори пр&Ьдметъ uo-важенъ за разговоръ, рече, съ едннъ заглъхналъ гласъ (И та dit d*une voix sourde et profonde). ДС. 57. З а г д в д ж гл. св. 1) загалдйю: Народътъ отведн&жъ заглъчй н отскд* се расчу: „Водлть ги! Тб. 102. 2) забраню {ср. глъча). З а г н ъ э д к гл. св. оставлю, понйщу: Въ рамо-то т е загнездено напр-Ькн малко чнрясло отъ м-Ьгко жел*зо. Ж. Д. 1876 р. 65. Загнгздж с а ЗагиЗюдяванъ с а гнЪздюсь: Поел* се загнйздявашъ въ кафенета-та, въ развратни-rfc донове, казината (nietest du dick). Рш. 46. в З а г н ж З а г б я к г л . св. З а г о н в а м ъ и. дл. преследую, догоняю: Рабрн юнакъ гони сурн еленъ Отъ кошута п&рвескиия Той ia позн*, той е загна, Та отиде дуръ при море. М. 83. Като го стигна гнЬвъ эина ютето сн и вагонка неблагодарный > предавникъ за да го яакаже. Р . А. 110. Загн& са пущусь, устренлюсь: C i загнала Бугарка. М. 431. Да ся очЧНемъ на страна, докл? ся еще види, да не бы ПОПОСЛ-Б ИЗЪ