* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 662 — 188. Тука растатъ днбове, леща, бобъ, загария и пр. 3. 57. Въ За хара и въ Черпанъ са ражда едра загария. 3. 88. (Ор. угаре). З&гаръ* (Caghar s. t. zhien de chasse, limier) с. м. гончая со бака: Соколъ на рака, мила ноно. загаръ—по меня. Ч. 350. Имъ остана *рти и замри. М. 159, З а г а р я м ъ оа гл. дл. З а г о р к ( с а ) гл. ее. чувствую жажду, возжажду: Монцн, кои носяхд вода съ бъкели-гЬ, едва сваряха да напоятъ загор&Ьли-т&Б си за вода работннцн. Зк. 109. Малу во дворъ Марко с* прошета, Б*ргу по скалици c i искачи, С искача за внно загорено(?) (егьр, загоренъ). М. 101. З а г а р я м а гл. дл. безл. подынается жажда: Мышкы-ты излизать да "Ьднть тоя прахъ, а слйдъ малко га загаря за водя, та щонъ шаль упирать. Ж. Д.
1870 р. 193.
З а г а т в а м ъ см. позагатванъ. З а г а щ к гл. св. З а г а щ ю в а м ъ
Цанк.
гл. дл. abhalten удерживать
З а г й н я гл. св. З а г й н в а м ъ %л. дл. 1) Въ среднемъ значенш погибну, погибаю: Да чук мало големо Бакво си Радан загннва. D. 23, 49—54. Не мой ми си иди Овде подъ д*рво-то; Оти ке загинишъ Млада и зелена... Оти ке загинамъ Млада и зелена. М. 8. Съ вЪщо глядаше н слабо-то д&Ьте става силно, а съ нев-Ьщо-то загынва и найсилно-то. Ж. Д- 1869 р . 91. На такъвк зенк зимнины-ты зим* лесно загнивать отъ студъ. Ж. Д. 1872 р . 238. Н*вкодко хыляды сръдчены, бестрашливы Руси загынлх* въ той-зи пъкленъ пламъкъ. Р 150. 2) Въ дъйств. знач. потеряю, утрачу, теряю, утрачиваю: Шетнала сЪ Калешъ Гюргя, Отъ чинар-отъ до бунар-отъ, Сн загнна сярма коланъ. М. 287, Одъ тога Марко си загина юнащина-та и со хитрость с«дс и подманка наделвеше другите юнаци, како Гина, Груица и др.
М. р. 528.
Загия(?) Купи ми на мене, бре Христо! До две запн папуце Азъ да ги носа, бре Христо! Ты да ме гледашъ, да горишь. В. 88. З а г л а в е н ъ пр. стоящи! въ заголовка, заглавный: Заглаини-т? образи (заставки, фронтисписы) представляватъ въ саще-то врЪне зодияка. Ж. Д. 1875 р . XI. Загладим* и. св. Загладнзвамъ гл. дл. почувствую сильный
голодъ. Цанковъ.
ЗаглДдк гл. св. Загд&аедамъ гл. дл. i ) приглажу, приглаживаю: