* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 660 — З а в р * гл. св. Завйрамъ ы. дл. засуну, засовываю; всуну, всовываю: Рыбарятъ гу завря пакъ въ М&Ьдна-та сддина. X. J, 73 Я тане въ агАЛъ-тъ завр?лъ кончета-та си. Л. Д. 1876 р . 54. Отрасълъ монъкъ и члов&вкъ, който пб-чясто си е зявиралъ носа въ чяпж-тд, часто ноже да исше и повече отъ колко-то ноже да си понысли чло в&вкъ. Л. Д. 1869 р . 116. Сички младежи—захванаха да си подавать гласа за селсви работи и да си завиратъ носъ-тъ (совать нось) д*то тряба и д4то не тряба. Зк. 77. Злобшй Гръкъ не е ножялъ да вавре и тукъ нокти-т* си (запустить кати). Зк. 96. Ни иайдобри-ти учителхе не НОГАТЬ искорени това, вое-то злочесты впечатления и лоши примири ну СА заврЪли и запечятили въ прьвы-ты годины отъ живо та му. Л. Д. 1869 р . 106. З&врж са Завйрамъ оа укроюсь, укры ваюсь: В & домъ си не снЭДмы у вёчеръ Отъ страхъ да починимы бЪдни! Нити в&огнище палим огьнь, В дупкы завираны ся подземни! Гп. 151. Въ ОНАмб дупкд гдй-то б*хд завр4ни до сега... Л. Д. 1869 р . 130. И като piunnxb тъй, заврЪхъ ся м4жду единъ керванъ кой-то отиваше на Египетъ. X. II. 133. А най-жялостно-то е че (тянство-то) ся заврт, и у оныя, съ СИЛНА-ТА р*Ьчь на кои-то можете да ся отврьне божемъ вой-год!* отъ тоя страшенъ непр1ятель за всякого. Л. Д.
Я 9 и
1869 р. 123.
ЗавтевА са гл. св. прибегу. Завтйчамъ с а гл. дл. прибегаю: И там ся Пенчо об-Ьси.., Че си ся Станка завтече, С ножче пояс-ат отр4за. Д. 70, 35. 38—39. Князъ-тъ зафтича се (springt паек dem Portrdte) зема картина та и я подава на Маринелли. Э. Г. 2. Щомъ чу за ваше-то злощастле, завтече се самычькъ да ви помогне. Э. Г. 53. 2) напрягусь: Посл4, отъ какъ слапейтъ НИНА надъ мене два ПА ТЯ, събрахъ ся съсъ СИЛА И ся завтекохъ колко-то мож&вхъ та искочиуъ на бр*Ьгътъ отгор^. Р. С 12З а в у ш к а с. ж. родъ крестьянской одежды: Крьстинка не по.
сяше като дружки-тв си завушка, кичинка или забунче; нъ само едно черно чюкманче. Зк. 70. З а в ч а с ъ З а в ч а с ? в ъ З а в ч а с к и нар. тотчасъ: вдругъ: Мило то слънце завчасъ отнде за горд»тд та отвесе блаженнй день пр&Ьзъ море. Л. Д. 1870 р . 182. Завчасъ сичко млакнд; ккнд церковно ntник. Р. 74. Завчасъ подадохд ни вино и еЬкакво HCTIC. (Намъ тотчасъ
подали вина и разныхъ вкусныхъ блюдъ). Р. 110. Удари ги (ланип-те)
съ тъзю тояга и завчаса тия кю са фърляйъ въ дзяру-ту. Д. р . 142. Твло-то завчасъ изгор* (le corps est bientot ЬгШ). Т. 344. Това изР&вкалъ зм-Ьять н завчясвн биде невиднмъ. X. / , 54. Огъньтъ (въ кю-
