* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 650 —
тельство: (Тьмны-ты въображенгя) докарвать гы (наши-шы млады) дори до тавъвя забуня, что-то ва съвсЬмъ б4ло-то НБЧТО да гледатъ като на съвсймъ черно НЕЧТО. J. Д. 1869 р. 167. Заб^нъ* (zouboun s. t. Jupon, vcste de dessous, a couries mun ches) с. м. епанча. З а б ^ н ч е ум. Събл?кохя забуны-rb си. Р. 42. (Санодиви си събхвкли) И злато-крайки махрами И самоди веко забунче. B. 4, 17. Му излегла невйста-та Съ алъ кошуля дуръ до зени Со читяни чичеклш, Алъ зябунчи до колена. М. 376. Така пакъ можЬхъда сбод* дв&Ь каквы да ся забунчета и двое гащи. Р. С. 79. З а б у н я в а м ъ гл. дл. путаю, сбиваю: Още и много-то прЬдм*Ьти, сано за испыташс запамятони и избъбрани забуиявать млады-ты. ЛД. 1869 р. 167. Забухли» гл. св. смотри забулк. Скясанъ ся азъ слйпецъ присторнхъ, Дренов* избрахъ воравя тоягя, Лице забухлихъ мое прилеж но. Гп. 56. Носл&Ь си ляга той вьрху златшятъ одръ на негово мЪсто както бЬшс пам&Ьрилъ ара и инатъ обвить и забухленъ. X. 7, 97. ЗабучА гл. св. воткну (ср. забочя): На Велидень на колака-та отгор4 трябува да нна едно дарвено еце забучено. Ч. 109. З а б ъ б р я гл. св. забормочу: Вид-Ьше се, че иска нЗшгго да каже, по забябра такова Н&Ьшто, д-Ьго Т. нвшто не разбра. Тб. 96. Забъшя гл. св. (серб, забашити, ударити убах) отрицаю: Не можемъ да забяшимъ това, Л. Д. 1871 р. 162. З а в а д к и. св. омочу, залью (слезами): Дворк; метптъ градунъ еялдзи ронитъ, Со еялдзи ми дворк завадила. М. 88. Сялдзи ронитъ по б?ли образи Отъ образи по б&Ьли скуте&н, Отъ скуте&и по диванъ, високн, Дури ни го диванъ завадило. М. 283. И дробин еялдзи ронеше По свои бЪли образи, Дур* ни и дворк за вад в. М. 201. (ср. вадк Ь). Завали гл. безл. св. нольетъ, посыплется (о дождгъ, снп>гп>): А това быва кога завали дъждъ или духне в4тьрь. Л. Д. 1874 р. 185. Бурата трая около три часа слЬдъ кок-то завали буйнъ дъждь. Р . C. 48. Тръгнали да си утивать, Тъина ми мъгла ирипадна, Ситенъ нн снежецъ завъля. Ч. 310. Зав й-JTb* (eeudl, s. а. 3. Malheur, miserс) с. м. напасть, бйдстBie: ККглпко ноне, шглико! Що завалъ найде татко ти Та си продаде куки-те Со високи-те чардацн, Со ситни дробни парнаци, Со деветъ вракя желЪзни.
Завала гл. се. Зав&лякъ гл. дл, 1) загроможжу: Тая улица 64
