* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 649 —
Забряанм. св. причалю: И като дохождахме насанъда отб1ене една чясть отъ р$ва-та въ напш-гЬ зарзавати, видЪхне твоя-та плувняца да плува съ тебе и като я забрЪжихне почякахме тя тука доръ дЪ ся събудишь, защо-то внд4хме тя че спишь. X. II, 87. Забръббрк гл. св. загалд4ю: Хора-та забярбориха изново. ЕД ЕН обвнняваха баба-та, други синовете и трети иене. 3. 20, Забръббрк са заболтаюсь: Забярборишъ са танъ съ левустите жени и до* несешь внселъ хл?бъ! 3. 98. Забръзамъ(са) гл. св. затороплюсь: Дочякай, Тончо! Баде сн са забярзалъ? Тай чакай да ввдинъ кяде отивашъ! Ст. 16, Забръкамъ гл. св. разстрою спутаю, смешаю. З а б р ъ в в а н ъ . и. дл. разстроиваю, спутываю смешиваю: Сичвы-тЪ работы во царст во-то б&вхж забръваны (Посреди вееобгцаго разстройства дп>лъ). Р. 17. Отъ шлнство той забрька сн^ткы-ты си. J. Д. 1869 р. 115. Паренина сир. насЬчено сЬно или слана, попарена съ водя и забрькана съ трицы. I. Д. 1873 278. Нелъ зароен ситна роса, Та си изни белешки-те Белешки-те цярни кярви Що бележи дярво каменъ Нели пят-а си за варка (сбиться съ пути) Та заскита низъ гора-та. М. 19. Забръвавгь са Забръввамъ са спутаюсь, спутываюсь, собьюсь, сбива юсь {съ пути): Въ това найгол&Ьно тянство воля-та ся изгубва съвс?къ и ныели-ты ся забрьквать. Л. Д. 1869 р. 112. Той изь пятя са забяркалъ. Л. Д. 1875 р. 150. Врьви изъ крывый-тъ пять и не трьси правый-тъ, че ся забрьквашь. 7. 136. З а б р ъ м ч я гл. св. зажужжу: Юдванъ ся поваже нйкая глава, тетива зап-Ьк, стрела забрънчи, като черенъ брънбарь (Стрпла за жужжала черным оюукомь). Р. 184. З а б р ъ с в а м ъ гл. св. забрызгаю З а б р ? о к в а н и е с. с. забрызгиванье: Страхи инъ с*& доволно широки да инъ дьржять л*ЬгЬ сЬнкл, а ЗИН&Б да гы бранять отъ забръеквания дъжда и снЪга. Пк. 32. Забудь* гл. св. Заб^двамъ гл. дл. 1) покрою, покрываю свадебнымъ покрывалонъ; (ср. сл. кумица и серб, забулана). Па че си сватба дигняди, И к Грозданка забули. В. 13, 86—87. Само бйюнак останял с забулена невеста. D. 49, 14—15. 2) вообще покрою, покры ваю: Забуленъ съ яселвзня нрЪжя (Въ кольчугъ и шлемгь съ опущенкымъ забраломъ). Р. 147. Столъ цсЬченъ отъ слъновъ зябь, постланъ съ каднфе, забуленъ съ златно було. Р. 179. Заб^лвамъ са покры ваюсь поврываломъ, закутываюсь. ЖенигЬ, ако пон&когашъ ся са поШвале на улица-та, то ся са забулвалк. 3. 277, З а б у н а с. ж. (ср* срб. забуна perturbatio) смущеше, завйша-
