* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 647 —
З а б о х г к и. св. заболйю. Забодяважь гл. заболеваю. ЗаболА гл. безл. Канва ни пава заболя.—Дано на глава отболи. Ч. 264. Люта не треска затреси, Върла не глава заболк Д. 21, 26—27. Кой добросъвЬетснъ чловЪвъ не ще заболя срьдце, кога съгледа?.. Л. Д 1869 р. 147. Заборава с. ж. забвеше: „Нека Господъ ти дава здраве и заборава". 3. 50. З а б о р а в к З а б р а в * и. св. забуду. З а б о р а в я м ъ ЗабраВЯМЪ гл. дл. забываю: Еле, нила майко, "се да забора&а, Какъ да забора&анъ дена Велигдеиа? М. 75. Болна лежи, Бога ноли, Дано к Бог не забрави. Д. 50, 32—33. Грыжи-ты ся забравятъ. Л. Д. 1869, 111. Тя забрави, що к было. Р . 179. Добро ся скоро забравя, а зло ни кого. Ч. 153. Т?жка рана заздравя, лошя рйчь ся не забравя. Ч. 233. Дури ни СБ Симонъ забора и, Що си зборвалъ съ уба&а не&еста. М. 65. Не, Олго, при тебе азъ всичко забуравянь. Л. Д. 1870 р. 163. Инквязищята забуравяла, че Богъ далъ чловйку разунъ и свободна волк не за да не прави ничто съ тыя гол*мы дарбы. Л. Д. 1870 р. 157. Моляхъ ся за себе си и б*хъ забравилъ сичкя родниня. Р . 116. Не забравяйте че всввый е длъженъ да ся покорява закону. I. 78* (oppos. оборавк). Заб(о)равямъ са забываюсь, становлюсь безпанятнымъ: Дьщерята забравена (ohnmachtig) хвьрли се въ найчинытв си обятля. Э. Г. 60. Заб(о)равяне Заб(о)равенье с. с. забвеше: РЪка-та на заборавенье-то (le fleuve cToubli). Т. 71. Дори и H i кон доста нови сябития ся приминали пр?дъ очи-гЬ ни н ся останали въ забравение. Л. Д. 1876 р. 41. Заборчвж (са) гл. св. задолжаю. З а б о р ч а в а м ъ (са) дол жаю: Ка отиде гратъ Солуна Солунски-те и чаршш Чифути-те, сарафнте, Заборчн c i сиракъ Кольо На шесъ места по пляда, На дссето по стотина, По стотина карагроша. М. 139.
1
З а б б ч я и. св. воткну, всажу: Къту го (садило) забочи на б*л Ьженое мЬсто, настяпва съ враку си нежду вилы и развьртява го. Пк. 72. Ср. сл. роженъ. Р . А. 35. На врьха на кошето натъкмн едннъ остръ камыкъ, а на краищата на стрЪлигЪ якы рыбавн косты и, за да ся стр4лкатъ но надалечь, забочи на другый край на стр^лит-Ь пера отъ една умр-вла гадина. Р. А. 68. Забрав е н ъ пр. забвенный, безсвльный, находлщШся въ бсзсознательномъ состолвш: Дьщерята забравена (ohnmachtig) хвьрли се въ найчины тЬ си обят1я. Э. Г. 60. Нъ такыва съ прЪхвьрлилы го дины, пакъ ся оженватъ до 30-тя си годиня; нъ момы-Ti по много-то ся оженватъ за вдовецъ въ такав* забравеня възрасть. Ч* 58.
г
