* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 635
-
дадохъ да не погледне, Жълтичка зена пак не ве гледа. Д. 79. 5. 9—10. Жлътйченъ пр. производное отъ жлътица. Тол в ко многочи сленная желтична сумма отъ КАД*Ь и отъ кои може да собере, и сосъ кое поср-Ьдство к собира? Пс.9—10 р. 37. Жлъггка с. ж- названье травы Пк. 54. Жлътовлкшъ пр. нолокососъ: Баква честь прави на жлътоклюны-ты нладища това, аво рйче св*тъ-тъ: погледни го! вечь е мджь; или найва-та: повижте! ной-тъ сынъ е вечь за жененк. Ж. Д. 1869 р. 117. Жлътбвъ с. м. тоже что жлътакъ. Турнать гЬсто-то въ еднд T e n c i » , намазан* съсъ жлътокъ отъ айда. Ч. 29. Жлътоуотъ пр. нолокососъ: Млады-ты и жлътоусты. Ж. Д. 1869 р. 124. Шзгьтъ пр. желтый: Азъ си ИЩА жълта дуля, Жълта дуля Ннконолска. Д. 50, 44—45. Жълта неранча. Д. 7, 6—7. ТръГНАЛИ НИ СА ТРЪГНАЛИ, Пет снахи до пет етърви, Жълто-то просо да ЖЪНАТЪ. Д. 81, 1—3. Фдрляшъ, куне преждлти-онъ овесъ, Ти го фдрляшъ, той ти зеленеитъ. М. 529. Жолта дуна. М. 174. Наточи жълта здравица, У тая жълта бъвлица. Д. 34, 4—5. Стоянъ ни млади Войвода Со ждлто рокче цровикна. М. 81. Подъ грива-та жАЛта боздогана. М. 96. Эпитетг воско* вой свтьчи: Да ти туринъ китка мешана, Да ти аапалемъ две жолтн свеке, В. 335—золотой монеты: Жълта жълтица. Д. 17, 18. Распас* чифте кинери, Извади жялтн жялтици. Ч. 301. Зимали желтя желтнцы. Ч. 310. ЖАЛТИ алтАнн. И. 76. Ж. Д. 1869 р. 117, Тая борба колко-то е смешна толкое е врЪдителна и опасна особно за оныя, на кои-то нна еще. по устата жлъто (у которыхъ еще молоко на губахъ не обсохло). Ж. Д. 1869 р. 197. Жлът(е)нйвъвь ум. желтоватый: Жлътникъвъ или червеникъвъ пЬсъкъ. Ж. Д. 1872 р. 232. ПАпецъ-тъ на дЬте-то падва подиръ 4—8 дни... Това мЬсто испрьво быва жьлтеникаво, послЬ червеншсаво. Ж. Д. 1870 р. 93. Язывъ-тъ инъ е покрыть съ жлътникъв* петурж, малко или нного дебелд. Ж. Д. 1871 р. 131. Ж д ? ? е н ъ пр. желчный: Жлъчный нЪхуръ. Ж. Д. 1869 р. 87. Жя&чка е. ж. жолчь: Протокъ-тъ, прЪзъ кой-то т е ч е жлъчкат а отъ жлъчный м$хуръ въ дванадесятника, Ж. Д. 1869 р. 87. Срьдце ни трьпне, жлъчка ни ся иука отъ страхъ. Ж. Д, 1874 р. 174. Подви* г а м ъ яслъчката н-Ькому раздражаю кого: Той е иналъ и еще нна нного имена, отъ кой-то туй Пловдивъ повдига ЖЛЪЧКА-ГА на Грьци-гЬ. Ж. Д. 1870 р. 76.
