* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

- 630 - иомыслимъ че гЬхното животуваше е было по сладко отъ колкото нашето на отвддшната страна. Зк. 41. Ж и в у в а м ъ (си) гл. дл. живу, поживаю: „СтоЗше, синко, Стойне! Като съ сл ли де-то живувашъ, Я си по питай сл-ьнчице!" М. 119. Жнвуване с. с житье, пожпваше: Това наше живуваше трал почти петь година. X. / , 87. Ж и в ъ пр. 1) живой: Жива стока против, стока за клаше. Л. Д. 1873 р . 267. НЪмаыъ брать жнвъ да ма оплаче, Шшанъ либе живъ да ма жал^е. Л. Д. 1876 р . 155. Ела тука, Гергювице, Да ти кажя как ся жениш, Как ся жениш при жив мъжа Д. 40. 128—130. Въ npuetbmcmehi. Да ie живъ Царь Георпй! (Да здравствуешь король /Теор­ ий!) Р. 51. У, чичо, да си живъ и здравъ (будь живъ и здоровъ), че ни каза. Ч. 259. Бидн жива и разговори сЬ, Друга коса, девайво, ке пкиитъ. М. 105. Циле л*та но норе, На моните кажува, Да са живи моните, Да порастнатъ, да нарастнатъ, Като&рже по пол4, Като тенке тополе, На момчета кажува, Да са живи момчета, Да са живи и здраве, Да порастнатъ големе, Като трева потъ каменъ, Што га тапкатъ момите. Б. 116. Да си живо! Твоя-та расправ1я ми иде добр*. Л. Д. 1871 р . 107. 2) на земл&Ь, въ ceirb жпвушдй: Ала лани кога умр-Ь крава-та ми, никой живъ ся не обьрн* да мя покани съ друг*. Л. Д. 1870 р . 175. Бива ли жива мома да дигнемъ (азъ, слънце-то) за нея да се в&Ьнч&Ь». Д. 13 35—36. 3) цЪлый: Тн си живъ, Карлъ (du hist der ganze, Karl). Рш. 28. 4) живуч1й: Широкъ, равенъ пъть би ни се отворилъ, ако ли не б&Ьше това живо парче несо (bis auf diesen drgerlichen zdhen Klumpen Fleisch), д4то ни припр^чва пътятъ къмъ монтЬ съкровишта. Рш. 31. 5) живой, р*Ьзвый: М&же-гЬ (Черкези) с* едри я си&вли, жепи-rfe имъ с& хубавици в д&Ьца-та живи. Л. Д. 1876 р . 133. § Въ заклятгяхъ: Ти пде&е сиромаси, Да ти пгЬтъ на меана, Ти веле&е „Жити душа! жити душа корчмарице! Ал&ни даашъ токму ока. Токму ока чисто вино?" Ти велеше: Жимн бога, Жими бога, богь ми душа Ясъ си да&амъ токму ока. Ж. 44. Жити бога, бабо, житн душа! П. 195. Ай ти, синко Мирче, иомалечекъ! Жити бога, Мнрче, единего, Жит& босици, що сумъ те доала". М. 57. Даруй не, стрино, жити Пет­ рета. М. 131. Точи, Митро, точи, жити цжрни очи! Коню, коню жити ц&рни очн! М. 84. Кобвлице, моя мила майка! Жити помннъ що сн поминала—во наша-та кукя. Ж. 199. Пущи мене, калугеръ, Жнтн книга що пеишъ! М. 359. ЖЙвичъкъ ум. Азъ само едно глЬдамъ, да ми е живичакъ, чи е едннъ у майка. Л. Д. 1870 р . 168. Живичакъ да го не сваря. Ч. 317. Ж и в ъ ж и в й н ъ к ъ жнвьемъ: Той пожела да м* зарови жива живинка. X. Н 153. Ж и в ъ — м р ъ т а в ъ Живъ— у %