* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
е
629 —
(не было другихъ признаковъ оюизни) освЗшь Д&Ьто глЬдаше съ пр-Ьмлждени очи и едвамъ дышяше. X / . 92. Ж и в о т а ж с и гл. дл. поживаю: Който е благодаренъ на онова що има, той си животЬй най-добр* н е честить. Зк. 60. Ж и в о т и н а с ж 1) животное; Ж и в о т и н к а ул. животинка: У не» щешь да видишь най-добрд ПОСМИНА отъ всакаквы домашны до бытъкъ н животины. Л. Д. 1870 р . 189. Всакакъвъ дребенъ гаветь и малкы животинкы. Л. Д. 1872 р . 130. 2) насекомое: Блъхы, дрьвеницы н другы такывы гнуснавы и врЪдителны животины. J. Д. 1869 р . 99. И изъ воздухъ-тъ животинки летать. 3. 1. Ж и в о т й н с т в о с. с. образъ жизни: Безумно жнвотннство. Л.
Д. 1869 р. 146.
ЙСивбтно с. с. животное: „Дав АМЪ тита» пдрнц*, амн аку ку пишь ощн нлкуй жнвотну за не» да сидишь гладенъ, ВАТУ вчер& и завчеря, то азъ НЬМА веки НИВГА да ти ДНВАМЬ пдрнц* . 7. 250.
а
Ж и в о т и н ч е с. с. созданьице: Стоянъ е бнлъ достоенъ да обярпе камъ себ4 си вниманието и на оние бащи, кои-то ся ннале щастие да отглодать чернооки животинчета и да имъ намарать покупатели. 3. 227. Ж и в о т ъ с. м. 1) жизнь: Животътъ е късъ. Т. 93. Не знаяхъ Ии отъ дЪс&мъ, ни какво САМЪ; НИ защо ми й тозъ животъ. Л. Д. 1876. р . 157. Сама 6 i моя кдщница, моя надежда и животъ. ib. 125. Стари ЗНАЙ сн нскара утъ пазуха, Вода що си животъ подава. Д. S. 6, 57- 5. Рожба да завържиш, сладакъ животъ да имаш, Кога риба niie, кога Дунавъ дума. Д. 57, 78. 2) жизнь, образъ жизни: „И моя-та животъ, майко, не с* знантъ, За моя-та вЬра к&рв-та ке пролеа"! М. 75. Това доказва какъвъ друголюбенъ животъ ся живали стари Българи и еще днесь живешь селци! Пк. 133. Овчярн жив4«ть най веселъ и друголюбьнъ животъ. Пк. 135. Юруци жив-Ьмль чергарскый животъ. Л. Д. 869 р . 69. Д о ж и в о т а Д о ж и в о т ъ Д о ж и в ъ ж и в о т ъ по гробъ: Море майко стара майко! Не разбради ц&рна в&рпа, he л носншъ до живота!" В. 334. Китка-та к до пладнина, А мома-та до живъ жи вотъ. М. 597. Ж и в б т е ц ъ ум. Тие хорица мислатъ, сАнуватъ и грвжатъ са само за своите лични удоволствия, конто са наричатъ у насъ „животецъ". 3. 361. Ж и в б т к с и гл. дл. (см. ЖИВОГБНЬ си): Така весели ся и животи си сега толкозь, колкото пьрвомъ усвуднюва. Р. А. 114. Животуваннз с. с. поживаше: А ше ги окайване, безъ да си
