* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 625 — Ж е н ч а в ъ пр. женоподобный: Да не б&д&ть клнсавы и жеичавы концы, а прдгави и юнаци ннж1е. Л. Д. 1872 р. 142. Ж е н ч а р ъ с. м. изнеженный, трусъ: Всякаде го гоняла нисъльта, че той отъ тука са отделилъ като единъ женчаръ, не си позволнлъ да ся въспротвви на ОН&БЗН хайдути. Л. Д. 1875 j r 147Жёнж М- дл. Цанковъ 1) жну: 1еченъ жела косовва девойка. Ч. 342. НеуморныгЬ жетвари женях* съ острите си сьрнове жьлтыте класове. Т. 315. 2) пожинаю: Жени плодътъ на твоигЬ злодейства мирно (Ernte die Fruchie dei?ier Unthat in Ruhe). Рш- 87 (Ср. жън&).
r
Ж ё н к гл. дл. 1) женю: Жени не, найко, жени не" — „Не женанъ, синко, не женанъ, Уще си мало налечко".ЛГ. 223. Кога поотрастатъ (д^цата), скимне имъ да ги дадатъ зимаско па даскала да научать барн ине-то си да записватъ, че е врене вече да ги жененъ. Л. Д. 1876 р. 71.2) выдаю занужъ: женпш ма, иано, годит ма, Ала иа, мано, не питаш, Жени ли ща са, не щ& ли. Д. 9.1—3. Ж ё н ю с а 1) женюсь: „Що не мнслипгь да c i жеиишъ За девойка Соф1янка? М. 376. И наистина чуд но са виждаше, че никога не бндъ жененъ. дори и сега, въ тази изв^хналость, нЪмаше мисль да са жени. Л. Д. 1875 р. 129. Ти си женетъ, просто тебе кукя, Сиво стадо дванаестъ хиляда; Ти си женетъ, а я сунъ ергенъ. М. 159. Отъ Веливдень до Гергевдень и отъ Петровъ день до Динитров день не ся жен&ть. Ч. 41. За това на хлЗгбътъ ся казва, че момци-гв отписватъ отъ рабошь-тъ си женииаго мой ка. Ч. 79. Що требе &се си купифъ &Се си купифъ, ке c i жена. М. 250. 2) выхожу за мужъ: Да знаньт. още да повниьт Кога ся й Пенка женила. Д. 18, 47—48. Ой та теби, болен Герги... Дай ни воля дася жен», Да залибк друго либе. Д. 40. 7. 10—11. § Во множ. ч. „бу денъ женихъ съ невестою": Хайде двама да ся менин, Да ся неянн да ся женим И в неделя да й сватба-та. Менихн ся годихн ся и в неделя й сватба-та. Д. 40, 50 —54. Жёненю с. с. 1) женитьба: (Твоята найка) Учини те големъ юнакъ за жененю. М. 12, 17. „Повижте! ной-тъ сынъ е вечь за ж е н е н * Л . Д. 1869 р. 117. 2) занужество: Що ни трЪбало жененк, Кога к било за толкоз& Мок-то Койчо до мене. Д. 65, 29—31. Петкана расла, порасла, Стана нона за женени. М. 100. Ж е р а в а е. ж. см. жарава: Той са вторачи добре очите въ разгоренвата жерава, воя ну примрежеше очите. Зк. 192. Ж ё р а в ъ с. м. журавль: Патки и жерави пасяли на едн* лжкя. Сб. 90. Следъ като ся наяддтъ свати-гЬ добре, ставать и пакъ като жерави на редъ, тьргватъ да си НДАТЪ. Ч. 77.
а
40
