* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

:->7fi - си дрьинува KOHie-то и безъ д а размыслюва много слази Съ бързин» отъ врьхъ р*тлина-та. Р. А. 101. Дрънн* ЛАКЪ да мя помири. РС. 109 2) отдергиваю, вырываю. Той си дръпн* отсЬченА-ТА РАК*. (Онъ судорожно отдернулъ отегьченную руну). Р. .111. Князь-тъ дрьпва кар- тина-та изъ ридЬ-гв на Маринелли и л захвьрля н а страна (Шег reisst der Prinz dem M. das liild wider aus der Hand und virft es bei Seite) Э. Г, 21. Той си дрьпна сабя отъ ремика. Ч. 287. 3) дви­ гаю, веду. Бурбаки дрьпна войска-та си въ Камбре з а да я допълни и наоружи. Л. Д. 1872 р . 175. Едно трепетно движение дърпаше устиы-гЬ й (agitait ses levres). Т, ISO. 4) задрожу. Шемширъ СА порти тракнАли, Сребьрни халки дръпнАЛи. Д. 44, 24—25. §. Дръпн& в р а в ъ - т ъ е и в & е л с ы з д п . рус. отведу глаза. Той з н а е т е , чи веднАЖЬ като сн дрыши кракътъ отъ търпшята си ще с а развали. Зк. 118. Дръ­ п н * б о й накажу телесно. ТЬжко и горко н а онзи башта, който не дръпне единъ хубавъ бой на сина сн запърви гЬ стихове. П. С. 9— 10,20Ъ. Дръпнж са Д р ъ п а м ъ са отступлю, отступаю. Той до край очюденъ дрьпва ся назадъ н*Ьколко крачки Р. А. 155. Десять хыляды войскаре б-fcx* принАдены да ся дръпнлтъ назадъ (10000 должны были отступить) Р. 144. Френски-rfc войски ся дрьпнаха вьрху едно бьрдо Гайсбергь. Л. Д. 1871 р . 219. Сл*Ьдъ пладне приливъ - тъ ся дръпн* много. Р. С. 15. Д р ъ п а н и е с. с. Употр4бявай по-хладяы дрехы и покрывкы за да не бы с я понрЬждало дЬте-то ни отъ дрьnaHie-то на студа, ни отъ горящинл-тА. Л. Д. 1869 р. 99. Дръсткл и. дл. 1) треплю. Конопе-ты и ленъ-тъ ся осушявать в дрьстять ся п носить у дома на прЪчиствание. Л. Д. 1870 р . 188. 2) конопачу. Тамъ обивахА с ъ ДАСКИ канкъ, тамъ го превърнале съ ДАНО-ТО н а ropt. та го дрьстять и засмоляватъ. Тб. 32. Д р ъ т а в ъ пр. тощ1й. Единъ дрьтавъ воль инало и единъ де­ белъ; дрьтав!Я ялъ дебелая, ялъ. та го изялъ. — Кросна-та на стань, Ч. 122. Д р ъ т ё л ъ с. м. сущ. производное оть дрътъ, старикъ. ИАРЛИЧЛ му, като иа рьтелъ кованъ герданъ. Ч. 217. Д р ъ т ъ пр. старый, изношенный. Отговори дръта-та баба (от**чала старуха). Р, 23. У дрьты хора тая треска быва енлничка. Л. Д. 1871 р. 142. IlptMUHATb ли момъкь-тъ и мома-та 25-ТА годин* отъ нъзрасть-ТА си неоженени, то гЬ с я казвап. вече пр&вгтарЪлн (дьрти, дърть юргень—дърта мома) прЬкарали и забравени. Ч. б.ч. Една сутринА нам&Ьрихъ въ еднА клонк* единъ дьртъ козель (прьчь) доста голфмъ ц вг друг* е д н * за чудо три козлета. Р С. 86. Свекроле