* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

- 573 — нощь. Р А . 164. Нъ дъждъ-тъ ся гледате. че ще дьржп много. Въ вр4мя. докл4 дрьжи шярката работа-та е да ся льсти на ПАПЦЧИЫ-ТЫ и да ся пази кожя-та и отъ най-малкя истннк*. Л. Д. 187о р . 140. Система коя-то трае и ще трае до кога-то дрьжи св&Ьтъ, Л. Д. 1874 р . 132. Р. А . 37. 7) хватаю, достаю. Пакъ выках*, колко-то гы гласъ дьржагае- Р. С. 139. Евреинъ-тъ уплашенъ пуснз се да б"Ьга. колко ну ноз*Ь държ*Ьх*. Тб. 62. Дръэк* с а 1) держусь. Дрыпь ся за земж-т*. Казвять кога падне нЬкой. Дрыпь ся, не бой ся. В4тьръ тя носи на б-вл* кобил*. Дрьшь ся сл^пчо! Тояга-та е готова. Назвать, кога ся стрепне нЬкой. Или: кога-то н^кой бръза, ужка има работа. Ч. 154. Остапе, Остапе! дръжъ се (не поддавайся). Тб. 83. Вречешъ ли ся, стой на думл-т* си; не си ли ся врекълъ? дрьжь ся. Ч. 135. 2) бере­ гусь. „Д*рж& с*, моме, да не паднишъ, Да не паднишъ, да не с& уда&пгаъ!" М. М. 419. Глаголъ дръж* употребляется съ следующими постоянными объектами: 1)—збора, думата, держу слово. Какъ си збор-отъ зборвеше, Така си збор-отъ лдржа&е; Момче отиде на дарва, А момиче-то на цвеке. М. 497. 2)—в-Ьра, соблюдаю предписашя в4ры, Турска е вера провлета! Ништо си вера не држатъ: Еденъ си бардмъ имадтъ И него не су го энадтъ, У кои денъ he имълпадне! В. 252. Али вака в*Ьра си даровало! М. 59. 3)—пиама, имЬю зло, непр1язвь. Девойче, море девойче! Девойче, златно кумривче. Край мене влрвишъ не зборвншъ, Що пнзма ддржишъ со мене? М. 250. 4)—стран*, держу чью ннбудь сто­ рону, я преданъ. Всичкы-тЬ, кои-то дьржали стран* кралю, запирали въ темниц* и убивали.1.324. б)—сенка. бросаю тЬнь на кого ниб., на что ннб. Елено байракъ девойко! Не качи перо високо, Не д*ржи сенка голема! До Солунъ сенка ми длржишъ На Солунски-те овчарн. М. 430. 6)—съ кыpiia, нанимаю: Кой е тоя чловйкъ, кои то дрьжеше съ Kbipit* четвъртхт* ста»? Д. 27. 7)—за любенж, живу въ супружества, въ любви. „Що тн сЬ теб^ чинеше От&ке длржигпъ Самовила, Самовила за любеню!" М. 1. 8)—атаръ, чествую. М.&16. (ср подъ сл. атаръ). 1 Д р ъ а в а н е с. с. держаше. Сгодно дрьжяше д&Ьте-то на сне*. Л, Д. 1869 р . 94. Много-то сЬцаше н извываше еще повече yupouaвтява д*Ьтца-та, а не просто дрьжаше. ib. р . 92. Д р ъ з л и в ъ пр. дерзсый. Като оставп баща си и майка безъ да гы пыта. Робенсынъ направи една дерзлива и бевумна работа. Р. А. 7. Д р ъ з н о с т ь с. ж. смелость. Тогази хамалинътъ доби дЬр.шость, та каза селямъ-юн—алекюмъ на сичкигЬ гости. X. I I , 7, Д р ъ в н * и, се, дерзну, осмелюсь, Д р ъ з в а м ъ Д р ъ з н у в а м ъ и. дл. Дерзаю, осмЬлнваюсь. „Ахъ! безуменъ азъ, Д&Ьто дерзнахъ да