* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— Г6 — >1 Д р е б н ш ; гл. ()л. мельчаю. Въ студены-ты страны рпстешя-тя дребнЬыьть. Л. Д. 1871 р. 113. Д р ё б н о нар. мелко. Ирина га майка дребно идете, Дребно плете, тихо учи. В. 223. Кога-то бразды-ты не ся потрошять на дребно. орань-та не чини. Л. Д. 1872 р. 234. Н а д р е б н о , по мелочамъ: тръговедъ на дребно, мелочной торговецъ. Бог. Д р е б о л й я с ж. мелочь, безделица, подробность. А момькъ-тъ сн купува различны иодаркы, като момш (басмы), фесове, шялове, обуща, оглодала и друга др*бол1И* Ч. 74. Като заколятъ и очнетятъ (овена) сварявать месо-то на едно съ сичка-та дреболдя, т. е, съ ногы-т4 главата, шкембе-то, дробъ и пр. Ч. 111. Попъ К*нъ цмалъ оби. чаи да служи бдЪнията, утренни те и сички-те други дрЪбулин дома си, а за чераова оставялъ само литургвята. 3. 258. Вабите, конто про­ давать различив дрЪбулии по пияците. 3.29. Цдоменей е м&дръ и разунливъ, но много се заннмава съ дреболш-тЪ (mats il s* applique trap аи detail). Т. 363. Въ тая книга има много дребулий и тънкости. Пс 9—10. 179. Д р е б о с ъ к ъ Д р е б у с ъ к ъ с. м. мелочь. Сл*Ьдъ зеть-тъ ньрвата кола за крьстнпц*-т* и булкд-т*, слЬдъ гЬхъ коля-та съ зълвыгЬ н дребусъкъ-тъ д^тца. Ч. 84. Вълча опашка съ дръикала, Гъ иантликн рлзношарени, Съсъ флутуриобсипани, Еничерския дребосъкъ. Uc. 11-12. 136. Д р е б ъ с. м. очески шерсти. Др4бъ е осталая дрЪбна вълна отъ грЪбенцы кога влачить, а ней пр-Ьдять по дебело и употрЬблявнть :ta вътькъ въ основ*, кога тъкжть сукна и бала. А отъ ионЪсма. кога гы ч*Ьш*ть съ чЪткы или гы влъчлть на грЪбенцы, дробное що остава казва ся „кьлчища*. Пк. 95. Казваха ми монте бллгаре честитн, Че въ Букурещъ има за сЬкого хлЪбъ, Че хората ходатъ чисти и омити, Че у гЬхъ не бивать нн трица, ни др?бъ. 3. 49, я и Д р ё в е н ъ пр. старый. Древшй-тъ нашественннкъ (Le pauvre vieux corsaire). Д. С. 57. Д р я н г а в ъ пр. сумеречный, тусклый, дребезжаще (о голосп). Стрвляхъ погледъ ненасытенъ Въ дрезган*-т* тьмннн*. Сб, 115. Заецва се въ разговорътъ си и гласътъ му дрезгавъ (da sianmelte in der halhen verstummeltetn Stitnme). Рш. Нашата муза иредставляла ни се като дърта, сбръчкосана н упърпана баба, конто ту п*Ье съ дръзгавъ и нев^рень гласъ, ту се сърди, ту поучава бабешки. П. С. 9—10, 205. 36 n