* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 555 — надо*даетъ, наскучивает!». „Доста си, Радо, плакала, Че н менъ веки дотбгна Отъ твоите сдлзи горЪщи", 3. 44. Твьрд* нм дотЬгна, мил!й брате, твьрд-fc тешки дни дочавахмс. Зк. 115. Но скоро дотегна на ЗаиорожцитЪ да с4д*тъ безъ работа. Тб. 41. До кол4 робство ще да гЬглите? В"Ькы нЬли в отъ н*кы дотдгна? Гп. 149. Много п&ти на­ место да инъ ся вслади наука-та, та имъ ся умразява и имъ дотяга отъ такыва нЪща, конто тр4бувало да ся учять по-послЗ>. Л. Д. 1872 p 151. Нему не му догЬгваше отъ да прочита разни книги и да расправя на сестра сн разни приври. Зк. 167. Дотсгняло и юнаву да лежи. Д. 3, 32. 1 t ДотекА, Дотёкн* и. св. притеку: Дървс исподроби И езеру провали, Та си езеру истече И дотече на зиеювн кдщи. D. S. 8, 35—38. Кога к било презъ море, Но сухъ пясякъ минали; Кога ся назадъ вржнаха, Море-то като дотекло, Дорю заноси камине. Вяспра сд свадба голема Ж. 135. Дотеколъ к м&тенъ Дунавъ, М&тенъ Ду­ навъ и пороенъ. М. 551. 2) прибегу. Разл-Ье се вино на зенита, а домакинъ дотече и хване се за главата. Тб. 84. Дотёрамъ гл. св. заставлю: Що тс тебе нужба доте рал а, Коня коишъ рано во неделя. Ж. 60- Ейди старче, ейди мили старче! Що те тебе нужба дотерало, На Велигденъ лозк д а ми копашъ?" Ж. 65. Дотогавашни пр. досел-вштй. Дотогавашниятъ първоначаленъ учитель, който едвамъ ум-Ье да чете. Пс. 9—10 р. 190. Дотбчя са гл. св. выйду (о винп>). Али ти се вино доточило? Пс. 11—12 р. 159, Дотр«бвамъ гл. св. стану нужнымъ, понадоблюсь, послужу. Момче-то й отговори; „ты си правка и какво добро мошъ да ми на­ правишь? Мравка-та сн отмена едно крилце, дава го на момче-то и дума му: „азъ знамъ, кадя отводишъ, и азъ ща ти дотрябвамъ . 7. 248. Р . прегледа чё вЪтрътъ щеше много д а имъ дотрйбва и растворнха той часъ платната. Р. А. 133. Колко ХИЛЪДИ ученици изучватъ латинскиятъ н гржцкиятъ езикъ, конто никога н*Ьма да имъ дотрЪбать и конто са помнятъ сано до екзаменетс. 3. 171. Въ срЬда поел* свадбата на Нена дотрйбале пари. 3. 258. Дотр-Абува гл. безл. нужно, годится. Кога му дотрйбува, да ся храни не само съ мясо-то (на добычетн), а н съ мл4ко-то имъ и д а сн облича съ кожн-ты ннъ... Л. Д. 1873 р. 177. Дотрупамъ са гл. св. обрушусь, свалюсь. Дотрупа ни ся това нригЬжд^е до главата безъ да уейтимь. X II. 37. Може да сл до* трупа това и до ноята глава, ib. 59, к ь