* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
rf. Тб. 69. Но досранЪ го огъ тия мислн. ib. 91. Нито гу отъ &ора досрамява, вито 1 отъ Bora догр*шява. Ч. 308. 7 Д о с т а имя собств. женское, к пущи Стойна, t& фатн Доста. М. 267. Доста нар. довольно. Доста пнхме руйно внно. Д. 39, 6. Самоввла-ле, Майко-ле! Доста ти коня поводифъ, Доста ти байракъ лоносяфъ. М. 4. Види ся хорскы-rb зндове не с А доста якы. Р. 104. Ако IB ковчеже не даваш, То ни к доста и байово-то. Д. 25, 97—98. Ирогивны-гЬ в^трове ны задьржахд доста време въ Тиръ. Т. 45. Доста с че лъжа-та е лъжа за да не с достойна за единъ челов-вкъ. Т. 52. Д о с т а в к гл. св. Д о с т а в и ш ь гл. дл. доставлю, доставляю. Тнс народи сд доставали на Грядите внно и робе и добивале СА отъ Т ? Х Ь въ размена рударскн произведения и добитакъ. 3. 92. Д о с т а н ь м. св. достигну предала, кончусь... Наше царство достанало, Т^рско цАрство настанало. Д. 39, 17—18. ДОСТИГНИ гл. св. Д о с т и г а ю гл. дл. Въ среднемь значенш 1) достану, достаю, довлею. Ако инашь мддрость, что ти нелостига еще? Я. 19. Не му достягаше само царска корона на м?сто многоц&вннд-тд ШЯПКА (Недоставало только вмгьсто драгоценной капы вп>нца королевскаго). Р. 76. А това гд&Ь-то едно нЬщо ни не достигндло, а пакъ отъ друго ако н да артисало, а то залудо пропаднАЛО. Л. Д. 1871 р. 154. Не дости гнало на Бога отъ сухо злато илавено Манастиръ да си доградн, Врата-та да ниъ излее. Ж- 480. 2) делаюсь: Барбаросса ДОСТИГАВ за платило на дЪца-та, що-то нЬкои майки дуиаха: „слушай! давамъ та на Барбаросса" Л. Д. 1875 р. 117. 3) приду: Въ каква глу пость достигна магарето? X. J , 24. Къту достигай на НИВА (орачь) пуща сп волове и имъ дава малко х р а н А ДОД*Б сн натъ км и и рало. Пк. 52. Вака велески, Ето к достигна Сестра Ь Божана. М. 127. „Елено *ба&а девойко! Що сенка ддлгА СИ имашъ, сенка-та овде достигвитъ, Потъ сенка да си играме, Весели сви да бидимс*. М. 130. Въ дгьйсгпвит. значенш догоню, настигну. На си погна дели Дима, ДОСТИГНА ГО, съеЬче го. Д. 33. 27—28. Затръгна& се Марко вреден ю н а к , Та отиде у те сна клисура, Та достигна. три сииджйра рббк. Д. 36, 29—31* До с т и г а в гл. безл. св. Д о с т и г а гл. безл. дл. доходить до того, слу чается, приходится: Достигндло, та въ шестнадесято-то столОДс пролЪтно-то равноденствие ставало на 11-й оть Марта. Л. Д. 1869 р. 2. Коиахаи видитъ, че е достигндло у насъ наопакы ib. р. 224. § Н и щ о не д о с т и г а освФнь остается лишь: Друго нищо не достигашс освЗшь да распрЪгнатъ нлатна-та. Р А. 127.