* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 550 — Преку глава искри дури летать, i f . 143. И си ронитъ (убаване&еста) с*лдзи но образи, САЛДЗН падватъ на него&о лице, Дури мн го с*#дз! попарило. М. 65. Дор; може и да ся каже, че ние нЪмаме още никаква литература. Л. Д. 1876 р. 144. Дори и сега въ тази извЪхналость н&Ьмаше мисль да са жени. Л. Д. 1875 р. 129. Предъ десеть самувили една стара идеше, Свирка евнреше, п4сна н*Ьеше, Л-вна, л!оа дуръ и вода проигра. В. S. 10, 57—59. Утъ очи хми (На самувили) дуръ огань ф*ркаше. В. S. 10. 80. Тукантая-гЬ жители ще ти под твердить, че въ продолжение на премннали-гв двайсетъ пдинм нищо не са е случило и дори не знаятъ за нейна-та зла-честь Л. Д. 1875р. 130 Сапунъ-тъ при к&паше е врЬдателенъ; дори най благый-гь съядва он*» н^жн* кожица. Л. Д. 1969 р. 97. Нъ иска да нрвбродииъ по-дебелы-ты погрйшкы, кои-то не само сн видять, нъ дори сд i пииять. ib. р. 166. H i ко га си ся кланялн н цЪлували &тойзи пр>сгм* дори ся го н обожавали. Л. Д. 1874 р. 244. Старци-ти трЬбува «овече отъ млады-ты да лежать въ постелк*-т* си отъ равномЬрн*-т* TODлин* на кош-то т1и ставать н б - n p i c H H и .по-снособни за работ*, дори като пб-алади. Л. Д. 1873 р. 75. 2) очень: Направо щарена чешма, Дур &шарена, дур&писана, Вода-та какъ ледъ студена. М. 186. Та искара шаренъ кавалъ Дури шаренъ, дури пншенъ. М. ^04. § Упо требляется для усиленгя при предлогамъ въ значенш до самого. Дори ( в ъ , д о , и з ъ , п р и , у). Азъ оти вамъ да тьрск ейнката му доро въ Адъ (jusque dans les enfers). Т. 290. Сражешята на Одиссея и него вата млдрость 6ix* въ8дигн*ты доро до небето. Т. 8. Отдалечь дори изъ Ческо. Л. Д. 1873 р. 211. Си грабна&а она МАШКО дете, Го однесо&а дури при цара. М. 50. Та ма. пущГа отъ село въ село ЛЪиъ да пи тамъ, дете да ранамъ. Отъ село, въ село дур& наше соло, Отъ кукя въ куля, дурн у вуйка. М. 79. Д о р й я * (dori, douri adj. t. Ваг. douri at&Uhcval bat) гаЪдой: И киниса по б4ли друмови, И св стрете незнаена деля, Дсл1а со коня Aopia. М. 38. И сиявна коня дор]era. Ib. ^Али чуешъ конье дор1е! ib. „Кой ще ти яха враня-та коня Доря-на, хайдутъ Велко, доря-на?" И. 215.
м
Д о р о с т о л о - ч е р в ё н с к и й имя собств. Такой титуль носить нитрополить РущукскШ. Доростолочервенский Григорий приема запо ведь да отиде за Нишъ. Л. Д. 1875, 4. Д о с а д е н ъ пр. досадный: Ахъ, досадный рисателю! тя ноже да тс е подлъгала! (Der beschwerlichc Maler!) Э. Г. 11. Съ ирочитан1е-то всичко мн сд виждаше вече поклеено за цр&Ьтьрц&Ьваше н пустота не-