* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 548 зв^здытЬ. Т. 45. А просо не ся кладе на крьхцы, то ся изправя по пять снопа прави, единъ до другы и допрЪни малко подплесндти; в то ся зъве пятыны. Пк. 56. Посл*Ь натурвкть лйс* полЪгато срЪщу воды, коей горны крайща опирать на сшг&теное колие, и долнии допирлть на дъно р&Ькы. Пк. 81. Никой не снЬяше да ся дойре до не*. Р. 2. ВсЬкога, когато и да са допрлтъ дв* нееднороднн гЬла, осо бенно металли, илзбужда са елекрическа сила. Л. Д. 1876 р. 77. Cv едн*-т* ракд трЬбва да ся допира до свиркк-тл, а друга-та да дрьжв па гор* отвесно. Л. Д. 1869 р. 204. Г. Д. говори сано за това въикапзно разпространение на Християнство-то презъ всичвнятъ тоя оернодъ, безъ да се допр4 до другнт* събития въ църквата. Пс. 910 р . 168. 2) достигну, достигаю. Една нн света неделя Вкрвелп, що ся влрвели, До нова чешма допрели. М. 92. Вярвяли що ся влрвялп До чаири-тп допряли Чи до лозя-та допрели. М. 100, Д о п у с т и ; гл. св. Д о п у щ а м ъ гл. дл. Д о п у с т и л гл. св. 1) пошлю, посылаю. Кад1а пущи сейнени—„Кад1а, норе кад1а! Що сн до ну щилъ по мене?" М. 263. Пущать, допущатъ книги за книги , аберъ по аберъ. М.241. 2) допущу, соизволю. То нещ^хъ дадопустна и сто пъти не! Э. Г. 61. Допущило краля Латинина, Краль-отъ пнап една мила керка, Ясъ си има една мила сина, Mie да се оба сусватпме, А два млади да се суземеетъ. ЛГ, 145. Д о п ъ я в а м ъ гл. дл. дополняю, доливаю (чарку до краевь). ОЬкину чешку прилива, Стояну не и допълва. D. 21, 20—21. Д о р а з Йс в в а м ъ гл. дл. оканчиваю преше. Този вопросъ остана да са доразисква въ второ-то заседание. Л. Д. 1876 р. 165. Д о р а с т и л гл. св. выросту, достигну зр*Ьлаго возраста. Учены-тв момичета още си не дорастлы и вечь сд заприличяли на извЪхн&лы и ПОЖЛЪГБЛЫ старцы. Л. Д. 1869 р. 202. Ако крава-та зене да ся дои и пр-Ьди еще да си е дорасла напълно, тя ще си обрьяе вснчкнты силы само на вадеше нлйво. Л. Д. 1873 р. 272. Дорасла-та у кожюреца пеперуда про&Ьде и npo6ie ну горшй край, та ся измккне оттамъ изъ кожюреца. Л. Д. 1874 р. 200. Д о р д ъ союзъ пока. Bifi жел-Ьзо-то, дорде е топло. Сир. Врыпв сн работ*-тя. дорде е рано. Ч. 129. (поел.). Дорде не вида, не etpвамь. ib. 153. Дорде дЬте-то не заплаче, майка му го не подая. ib. Галуни черни гарвани, BifiTe са в1йте га чуни, Още са налко повнйте Дордй са съ душя раздЪля, Па тогива си паднете, Б-вло са песо наяште. Л. Д. 1876 151. Азъ тука на близо ще стоя, дорде чуя какъ ще се евьрши работата. Э. Г. 51. И като ся извьрши това ииршеу
