* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 544 много записи възвишенпе-то на едно достойно и блаженно донородство- Ж. Д. 1875 р. 71* Д о м о ч а д и б с. с. семья, семейство (тоже что домородстно): Едно малко домочяд1е отъ четыре пять душь. Ж. Д. 1871 р. 159. Tin ето кога и поколко душь сд ся приселили тамъ: въ 1772 г. ся изселили отъ покрай дунавскы-ты м*ста 15000 домочяд1я, въ 1788— 1792 отъ к*рджал1е-т* с* избегали 20000 домочяд1я повече-то нзг Тракыя и н*колко изъ Българж, въ 1806—14 повече-то Я8ъ Блъгаpi« ся приселили 40000 домочяд1я. Ж. Д. 1869 р. 220. Моя-та паметь е за ужасъ въ само-то ми домочад1е (тёте dans та famille). Т. 294.
Д о м р ш в ж гл. св. доплету СЕТЬ, смежу очн. (Боринка) Товар бо рина изгори, Три юза памук опреди, Че и са мрежа до мрежи, Че н га дрямка додряна. Д. 43, 28—31. Д о м р ъ э й н а гл. безл. сов. съ винит. Д о м р ъ з я в а м а гл. безл. дл. надоесть, надо&Ьдаетъ: Нъ та къту ш домьрзяло да вьрви поднрь п-Ьшкъмъ въсЬднлла отъ гор* (на дьрва). Пк. 138. Д о м у в а м ъ гл. дл.—домъ, веду хорошо домашнее хозяйство. HP ли ти рекох, Стоене, Само дива дом не дом&ва. Д. 4, 95— 96. Д о м у з ъ - б а л ъ к ъ * с. м. (dhomouz balyghy. Marsouin, dauphin) дельфинъ: Като щ*ла да с* удави и маймуна-та, н*кой делфинъ (домузъ—6ал*къ) сторилъ ш на челов*къ, зелъ ш на гръбъ да иь нзнесе на суш*. Сб. 99, Д о м ъ с. м. доиъ. Донъ да сбереш, Янке, като тъпан пепел. Д. 57, 5. Даль ти к тешко за дона, За твое-то МАШКО дете, За твоя-та п*рва любовъ. М. 20. „Виждь ну дона та му разбери ума* казва една пословица. Ж. Д. 1871 р. 231. Та Стояна заведохн У 1ованъ попа на дома. Д. 88, 32. Кога ся в ъ р н А Х * съ РайНА у дона си, тя и приказа сичко що б* чула (Возвратясь съ Раиной во дворъ, она пересказала ей все, что слышала). Р. 63. Ти (магаре) само носишь господарятъ ни отъ тукъ до у дома и отъ дома до тука на чифлика. X. J, 24. Хубавица-та девойка ся м*чи да му растури ТАГД-ТА за дома му. Ж. Д. 1869 р. 139. Станице Стано хубава! Що си отъ дона донела, Довела • докарала?* Ч. 337. Д о м ъ ч н я в а м и гл. безл, дл. съ дат, нахожусь въ аатруднешн испытываю скуку, горе. Домъчнело на царь-тъ, нъ пакъ запон4далъ да му ударятъ нъ полёка 50 тояги. Ж. Д. 1875 р. 159. И Караджовнца са отъ душа раздели. Караджа му мъчно домъчня И още ну жално на жила. Ч. 313. Му домачня на набора (Embarras de la richesee). P. A152. И до днесъ еще когда дом*чнЬе некому Българнну за и&Ьщо сн