* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 541 Галилей внд&Ьлъ че по не» има долове в планины. Л. Д. 1870 р . 156. Пасла баба козйци на даа рида внсови на два дола широки. М. 661. Идефъ, идефъ до пол-п*ти Секоа дола, склрнге кола, Секоа рида пукни вола. М. 265. Тъмны-гЬ долове. (Мрачныя ущелья). Р . 24. Рикна волъ въ тененъ долъ, чуя лисицн-те, опжрчГа опашки-те (т*панъ). М. р. 531. (гат.) 2) оврагъ, ровъ. Стръменъ долъ (круши оврагъ). Р. 102. Това юнаштво, што го кара да прескача долншта, плетншта. (Graben und Palisaden) и бурни-гЬ р4ки. Рш. 5. 3) шахта. Съ тая светлина са фотографирватъ подзеннн т*мни местности, т. е. долове за камени вдглища окни, катакомби и др. Л. Д. 1876 р . 93. 4) потокъ. Лава течеше като единъ долъ отъ планината. ,Р. А . 56. Така ся прннудиха да забЬгнатъ въ пещера-та за да ся не повлекатъ отъ долове-т4 на дъжда. Р. А . 142. Долчё ум. 1) долинка. 2) ручеекъ: Въ Тратиь, тамъ, сЪкп знай, какви долчета воднн Росятъ на често бр*Ьгъ и край. Л. Д. 1874 р . 180. Тамъ долчето сладкогласно чуркаше на бистрин*. Сб. 114. Н*БСЛЧИН*-Т*, Т. 25. Кога логлядн*лъ съ телесвопа Дсмгчина с. ж. долина, лощина. Долчинка ум. долинка. Въ долчината нежду бр^гътъ н водата расгЬше на едннъ човЬгаки бои тръстнка. Тб. 47. Я иди, Босуле,я иди Най пьрва мьрша да станешь, Долчина да си исполнишь, Чернн-те орли да влечешь, Зелени мухи да брънч*тъ. Ч. 284. Стигн*хъ край едн* долчин* Вёчеръ късно въ тьнвин*. Сб. ИЗ. Подъ сЬко дърво и юнак, ВсЬка долчинка н байрак. Д. 18, 31—32. Запуши са долчинка, Азъ утидохъ да вида; Спнигеръ са женеше За врабчова дъщеря.— Ч. 184. Близо дор4ката Ломъ, Милчу замрькна потьрколи са налко на стьрнв въ една долчинка на зелена-та морава, уморенъ тосъ-часъ заспа. Зк. 127. Дома нар. 1) дома. Па ся чуди и ся Mate Да ли шербет да изпик Или иона да цЬлуне. Шекер-шербет дома пма, Малка мома до­ ма нема. Д. 68, 10—14. Дома и да умрешь е добр*. Ч. 153. У до­ ма, дома, въ дом*. Врьтоичяне и на това склоних* да хранить добытъка си у дома (т. е. на ясл*). Л. Д. 1869 р . 133. (ДЬтца-та нн) всичко что потр*бва у дома пр^сн^тать н заб&влЪжять. ib. р . 139. 2) домой. Дома пойде мошне умилено. М. 184. Коньи дона дойдоха безъ товари, безъ стопанъ. i f . 254. Айде иакъ на вёчеръ (мони-те) дона сЬ вращаетъ, Како еребицн ситно ни б*рзаетъ. М. 474. Па отиде дури дома, Та нзмесе шаренъ колакъ. М. 206.—По дома си, по доманъ. Араби^ти остаяли по дома си неподвижни. Л. Д. 1869 р . 4. Тыи (д-Ьтда-та) раз идох* си ся всякой по дона. Ib. р . 13В. ДомазЛАкъ* (dhomouzlyg s tare Etable a cochons) с. м. скотъ.