* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 529 — колко мог*ть рано да пд*ть на HUBS, доде не ея е развпдедпло, да не бы да го срЪшнять жены, чи не было ушь на добро. Пк- 52- Дудье хи найка исхрани, Чиорна ни коарпа поноси, Чузда е фурка пупрьела, Та хи го.тЬми исхрани. Ч. 321. Дано Маруда зафтасашь, Додье я не соа отвели. Ч. 323. Догде живеешъ, тръси да учпшъ. П. 1. 2) какъ только, когда: Дод&Ь Маргёка издума Шемшир с* порти тракнлди» Д. 44, 23—24. Догд* пушка-та тресн*ла. Тодорка мрътва падндла. Д. 47, 48—49. Като си у т4х (у самовилы-мы) отиде, Догде toaiin си изкаже И се от душа отдели. D. 1. &0— 42. 3) до снхъ поръ: Въ К. шенци-тн доде шях* само отъ утрень до вёчеръ—. премпн*л*-т* годин* обьрнхли да шиьть и отъ вёчеръ до утрень. Л. Д. 1871 р . 246. 4) доку да: Кой знае доде може да го заведе приука-та да ся вдава на нак лонностью* за отврыцаше? Л. Д. 1872 р . 149. Доде сме стигнали? Л Д. 1875 р . 29. Д о д е в а пока: Отъ дек& слонце си угрева, Па до дека си за&ожде. М. 387. (ср. дека). Д о д е л е К О Й ! Припп>въ, сопровождающая
былины Л? 37 въ сборники» Дозона. каждый изъ 182 ст.
Додъто союзъ. I) пока, наконецъ: Онова нещо, у кое-то има новече топлин* займа на онова, кое-то има по малко топлнн* па и отъ нень пакъ зим* надыре, додето и у две-те неща топлина-та ста не еднаква. Л. Д, 1871 р . 98. Немарливо-то въспиташе на деца-та до дето с* маничкы. гЪ. 187. 2) докуда: Додето стига чловеку око. Ж. Д. 1873 210- Съ к*сы кореше (растенге-то) намира. само околовръстъ, до де-то достигать, тврьде слаб* хран*. Л. Д. 1872р. 242.
Додък гл. св. ДодФВамъ и. дл. надоемъ, надоедаю (син. дотягвамъ): Стоянъ еденъ синъ у майко., Стоянъ майка додеваше: Майко сакамъ да ме женишъ. М. 225. Брьзо-то премннуваню отъ много ви дело на много тьмно место п наопакы додева на очн-ты. Л. Д. 1874 р . 88. Разумный-тъ намаже конь съ рыбн* масть тамъ где-то додавать мухы-ты. Л. Д. 1871 р . 237. Сама-та грыжа, коя-то му додеваше толкозь, бе мысль-та за врыцаше-то на дивацп-те да тьрсятъ двама-та сп другари. Р. А. 116. Д о д в д м и са гл. безл. мне скучно, мне въ тягость: Дано ми душа излеза, че веке ми ся додея. В. 71, 42—43, Веч ни ся, кардаш, додйя. В. 32, 20. Нему ся додеяло и дошло му да бега въ Америк*. Л. Д. 1873 р . 208. Менъ мп са, дедо, додся любовни пЬснн да слушамъ. Ст. 44. Дод4ваню с. с. досада: Нъ загуба та на снчко му докара малко додева ше. Р . А. 204. Д о д й р а м ъ гл. дл. изнашиваю: Сега дезетъ годинъ, Че моята
34