* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 528 — Д о г р а б ю гл. св. ухвачу, поймаю. Ошя отъ братя-та пли девеpie-то па време-то, кога-то ю обличать нови-гЬ кундри, отъ десна-та нога ветха-та ю кундра коп дограбатъ, считать ся за счастливи (бла гополучии). Това става причина, та по села-та ся и б1ятъ. Ч. 95. Д о г р а д к и. св, Д о г р а ж д а м ъ гл. дл. дострою, достраиваю. Загради е света црква Димптри, И е нокри се жути да, И направи диреци отъ жути свешти, Па црква не се догражда. В. 304. Тогай се ц&рква догради. гЬ. 305. Богатн-ти казвать, че чякали да ш (черковьты) дограждать, кога-то Momin-ты имъ вместо жито хван&ть да раждать пары! Ж. Д. 1869 р . 221. (Ср. подъ сл. загради).
Д о г р а м а д ж й я (doghrdtnadji s. turc. Menuisier) столяръ. (син. столаръ) Занаяте, кои то 6$x& имъ пб-нуждны за въ село-то, като: зидаре (дюлгере), коваче, терз1е - кацаре градинаре, дограмадж1е. Л. Д. 1869. 131. Казваше единъ столаръ (догрумадж1я). Л. Д. 1873. 244.
Д о г р а м а д ж и д & в ъ * см. столярное ремесло. Занимания-та що предпочитать Турци-тЬ с*: кайкчил&къ, емишерство, сакаджил&къ, а пай-вече дограмаджилхкъ и друзи. Л. Д. 1876 р . 123. Д о г р & ш & в а гл. безл. дл. съ вин. грешно. „Нито гу отъ *ора досрамява, нито гу отъ Бога догр*Ьшява. Ч. 308. Д о г р о з й М гл. безл. св. Д о г р о э я в а м и гл. безл. дл. на И доесть, надоедаете. Месечину, нила сестрице! Млогу ни е, сестру, дугрозилу! Още два дин ша си трае, ша си чекамъ; Аку не си виде Вул кана девойка афъ мои сарае, Ша изгрее на небе-ту као люта огань. Та ша нзгоре сите люде на зене-та! Вв. 68. Д о д а в к а с. ж. дополнеше. Ж. Д. 1869, 123. Д о д а м ъ гл. св. 1) тоже, что дамъ. Я додай ми твои две-те сабли Малко хоро да ти поиграем. Д. 36, 34—35. 2) прибавлю. На това про странство може да ся додад&тъ въ нужда н малки-те дворове. Ж. Д. 1873. 280. Д о д а т ь к ъ с. м. придача. Сньрть-та на графъте е най големо щасие, кое-то може да бъде въ прилогъ (додатькъ) на моята любовь (das cinzige gltick, was meiner liebe zu statten kommen honnte) Э. Г. 63 Додё, Додъ Д о г д ъ союзъ. 1) пока. Доде премии* бура-та, те си сврыпих* работя-т* Р. 68. Доде беше жива Мария, траяше миръ помежду Блъгары и Гръци. Р 9. Ти да ме, либе, почакаш Доде петлптп дваш пЬ«т, Дваш пе»т и да потретжт. Д. 43, 18—21. Догде не сте ма затриле със свирка да си посвнрыь. Д. 23, 51—52. Догде бе, сину, при майка, А ти бе, сину, бел червен. Д. 7, 3—4. Орачп пазыьть