* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 524 — да с* чести и доброчести младоженди-Ti и пр. Ч. 55. Сичко 6 t за­ слано и доброчесто. (Tout paraissait riant et beureux). Т. 276. Доброй; гл. св. сосчитаю. Д о б р б й в а м ъ гл. дл. считаю. Д е м , вёчеръ хазна брои, Та ие може да доброй, Доата ке го доброваме. В. 85. Алп ти се "азно доброило? Пс. 11—12, 159. Д о б р у в а л и ш т е с. с. столовая. Добруналпштс-то (triclinium), траиезары, което было найсклпо накытено. Л. Д. 1874, 125, Д о б р у в а м ъ ы. дл. благоденствую, (сын. харосвамъ). И той добрува, на п сыиъ му псиосл^ още повече добру иг». Л. Д. 1873, 176. Да може и спромахъ ЧЛОБ&БКЪ да доорува съ това, за кое-то мнозина царю и крал к пе зпалли въ другоячпо врЬмл. ib. 181. Угоды, съ конто добрува. ibr 182. Д б б ъ р ъ пр. 1) xopomiii, добрый. Да му не СА уроди, добъръ е. Ч. 146. Кога-то чов^къ умре, тогазь добъръ стал. Ч. 171. Цомогни мн, добри чоиЪчс, помогнп ми за господа бога. 3. 105. Елкепо, добра дивойко! Море дай ны ты отъ платно то,—половина та, Да ти дада отъ вшш то, Отъ виното иоловина та". В. 83. Какъ эпитетг при глава, невеста, конь: Фино-по фефче на добра глава. М. 352. Гледайте, море, видеите, Какво к аро навреди, съ добра невЬста М. 302. Слези, момо, отъ добраго конл. М. 562. Ахна се конд доброго. В. 325. П б - д б б ъ р ъ ср. ст. лучпий. Уа искорснявате това зло у насъ н&Ьма пб-дббъръ л*къ. Л. Д. 1869. 125. НЬщо е лодобро отъ нищо. Ч. 200. Ако ти булче с дЪтца изгори, Иб-красно зе-щеш, иб-добри роди. Д. 55, 13—11. Н а й - д б б ъ р ъ прев. ст. найлучпий. И ми сс стори най-добаръ юнакъ, М. 67. 2) годный. Г. сл затече безъ да гледа дъжда и буяный вЬтръ да намГ»ри дьрво добро за то нЬщо Р . А. 66. Пьрвото негово щеше беше, да намори кораба здравъ, неповреденъ и добръ за плувашс (ср. подъ сл. подобъ) Р . А. 150. 3) благонр1ятный: Готови сме! отъ този подобъръ чясъ не бнва Зк. 25. 4) счастливый, удачный. Мене ме майка родила На доберъ денъ Веливденъ На нодоберъ кръстила, Гюрге, ми имс турила. В. 71—72. Д о б р и ч а к ъ ум. Едничка. ама добрпчка! Или: едно, ама добро! Ч. 157. Мссото стана крехко и добричко за ядеше. Р . А. 36. Выражснгя щптьтств&ш: Д о б р о у т р о ! Д о б ъ р ъ д е н ь ! Д о б ъ р ъ в ё ч е р ъ ! Д о б р а ср-вща! Кп. 161. Добъръ день, крьстннкъ Драгане! Далъ ти Господъ добро, куме Михо. Л. Д. 1875. 158. Аз му рекох добър вечер, Добър вечер, първо либе. Д. 75. 4—5„Добъръ день"—„Далъ ти Богъ добро!" 3. 20. З а д о б р * ч е с т ь (heureusement) къ счастью. Д. С. 13. Д о в а р д к «л. св. сохраню. Еднакво и въ разговорни-отъ язивъ